Добри съпруги/ Good Wives

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Добри съпруги/ Good Wives“
  • автор: Луиза Мей Олкът
  • превод от: Правда Игнатова
  • страници: 395
  • жанр: класика/ романтична
  • издателство: „Хеликон“
  • издадена през: 2019
  • оценка: 4/5
  • дата: 04.08.2020

‌След невероятния успех на „Малки жени“ Луиза Мей Олкът няма как да не продължи историята на незабравимите сестри Марч за прехода им от юношеството към зрелостта. Непокорната Джо, любящата Бет, изящната Ейми и мъдрата Мег, които покориха сърцата ни, порастват и всяка една поема по своя път.

Изпитанията пред тях стават все по-големи, но въпреки всичко те не изневеряват на ценностите, в които са възпитани. И когато човек е чистосърдечен и добър като сестрите Марч, усилията му няма да останат невъзнаградени.

„Добри съпруги“ е роман, изпълнен със забавни случки, които ще ни разсмеят, но и с житейски уроци, които ще ни напомнят за истински важните неща в живота – приятелството, семейството и любовта.

„Добри съпруги“ разказва историята на вече порасналите малки момичета, които се превръщат в съпруги, майки и най-вече в пораснали жени.

Много ми хареса промяната във всяка една от тях, всички са наистина преобразени. Мег, която вече е женена и има дечица се опитва да научи правилната „рецепта“ как да бъде перфектната домакиня, майка и съпруга. Разбира се, такова нещо не същестува, защото все пак сме хора, а не роботи и не би трябвало да се очаква някой да бъде напълно перфектен във всичко и точно това ни изобразява авторката с историята на Мег. Показва ни, че най-важното нещо в един брак и изобщо в едно семейство не е да бъдеш перфектен и да бъдеш всичко за всеки, а да бъдеш там, когато се нуждаят от теб и да ги обичаш винаги, да влизаш в положението на половинката си и да си склонен да правиш компромиси, както и те за теб, за да се срещнете някъде по средата.

Ейми пък е нашата малка пътешественица в тази част. Тя заминава заедно с техни роднини за Европа, където да усъвършенства таланта си в рисуването. Тя минава през Ирландия, Англия, Швейцария и разбира се Франция, където се задържа най-дълго време и практикува доста умело френския си. Много ми беше приятно да чета за Ейми в тази втора част, защото вече не мисли само от материалната страна на живота. Тя иска да бъде някой, и има мечти да се издигне в обществото сама с таланта си. Хареса ми това, че е усърдна и се стреми нависоко и не иска да бъде посредствена. Но естествено присъстват и ухажори покрай нея, но все пак това е красивата и изваяна като кукла Ейми и няма как да очакваме да няма никакво мъжко пристъствие около младата дама. Но по-важното е, че Ейми вече гледа на живота от друг ъгъл и си личи колко е пораснала.

Джо също поема по един непредсказуем път, за да помогне на семейството си финансово и най-вече, за да избяга от Лори, който най-после решава да ѝ признае чувствата си. И така Джо решава да замине за Ню Йорк, където работи като гувернатка и започва да пише отново, но се предава леко на една по-тъмна част от характера си. Започва да пише комерсиално, пише леки истории, които се продават добре, но не ѝ носят удовлетворение, защото знае, че са посредствени, но за нея най-важно е да събере пари и да заведе Бет до морето, за да се възстанови по-бързо.

И така стигаме до Бет, която все повече линее и става все по-затворена и по-мълчалива. В началото родителите ѝ, както и Джо мислят, че просто преминава през някаква лична борба и чакат да сподели с тях тревогите си, но в крайна сметка Бет става все по-слаба и силите ѝ все повече я напускат. Затова Джо има една единствена цел и тя е да помогне на Бет да оздравее, независимо какво ще ѝ коства.

Не се учудвам, че и във втората част, Джо си остана любимката ми. Все така пламенна, загрижена за всички и борбена. Млада жена, която иска да бъде различна от останалите, иска името ѝ да бъде помнено дълги години след като си отиде от този свят. Жена, която поставя всичко под съмнение – привичките и ограниченията на обществото, мястото на жените в него и най-вече нейното място в обществото. Джо е някак притисната от две страни, от едната страна е разумът и убежденията ѝ, които я подтикват да бъде независима жена и да изгради живота си сама и от друга страна е сърцето и дълбоко скритите ѝ желания да бъде обичана и да има семейство като сестра си Мег.

„Добри съпруги“ ни представя през какво минава всеки един млад човек, който тепърва трябва да поеме нанякъде, но не знае точно накъде. Защото независимо какво искаме да постигнем в живота си, било то да създадем семейство, да градим кариера, да се борим за престиж и слава или пък просто да бъдем свободни и да изучаваме света, всеки млад човек минава през този момент в живота си, когато е изправен пред кръстопът и трябва да реши накъде да поеме и точно заради това мисля. че авторката се е справила толкова добре с идеята на книгата си. Луиза Мей Олкът е написала една много човешка и земна история, която може да докосне всеки, защото всеки минава през тези трепети в живота, както през загубите, мъките и трудностите, така и постиженията, личното удовлетворение, първата любов и намирането на себе си. Мисля, че „Добри жени“ е една наистина красива история, която трябва да се прочете от всеки млад човек, защото ни показва, че трябва да се борим за това, което искаме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: