Как се превърнах в книгоман:

Скъпи книгомани, днес реших да ви разкажа как станах запален читател. Предполагам много от вас са имали такива моменти, когато някоя книга ги е направила заклети читатели. Някои читатели намират тази своя книга в ранна възраст, но при мен не се случи по този начин. От малка чета, но не бях намерила книгата, която наистина да ме грабне и да ме направи книгохолик. Четях много от прочитните книги в училище и си купувах отделни романи на чуждестранни автори, но май не бях намерила правилния за мен жанр.

Моят момент настъпи, когато бях в сесия и се бях прибрала в родния ми град Лом, за да си почина и да уча за изпитите, но плановете ми меко казано се провалиха. 😀 Първото нещо, което се случи в онзи кратък уикенд беше, че се разболях и не можех да се дигна от леглото, а на всичкото отгоре и интернетът ми прекъсна и не можех нито да пиша домашни, нито да гледам нещо интересно на лаптопа ми (българска телевизия не гледам от доста време, така че телевизорът дори не беше опция :D).

Тъй като бях отегчена до смърт, реших да пробвам с някой роман от библиотеката на майка ми и намерих книга от Никълъс Спаркс. До онзи момент, бях чувала много добри отзиви за автора, но не бях чела нищо, само бях гледала филма „Тетрадката“, който е основан на негов роман. Филмът ми беше харесал, така че реших да пробвам да прочета нещо от Спаркс. Романът беше „Най-дългато пътуване“, който ми хареса много. Никълъс Спаркс пише много приятно и увлекателно и затова го прочетох много лесно за един ден. След това оздравях и се прибрах в Благоевград, но нещо ме „човъркаше“ да пробвам с някоя друга романтична книга, защото не бях чела никакви книги в този жанр, тъй като мислех, че са много повърхностни, но всъщност съм се бъркала доста. Както във всеки жанр, така и в този, има и лоши и добри книги. И така, реших да пробвам с още някоя книга на Спаркс и накрая от една, прочетох общо 8 книги от автора, а след това преминах на романите от Джоджо Мойс. Прочетох всичко преведено на български и от нея и след това се запознах с творчеството на Колийн Хувър чрез романа ѝ „Девети ноември“ и тогава разбрах, че нейния стил на писане ми допада най-много и прочетох пак всичко, което имаше преведено на български. Толкова бях въодушевена и омаяна от творбите ѝ, че реших да започна да си купувам и другите ѝ романи от амазон и така прочетох всичките ѝ други романи.

Всичко това се случи през 2017 година и оттогава продължавам да експериментирам с нови автори и нови жанрове. В началото четях само романтични романи, но вече знам, че ми харесват и романи в жанровете фентъзи, трилър, мистерия и исторически. Напоследък забелязвам дори, че бройката на романтичните романи, които чета намалява постепенно и чета по-разнообразна литература, но най-важното от всичко е, че от онзи първи роман на Никълъс Спаркс не съм спирала да чета изобщо. Вече дори и един ден без четене ми става някак болно и скучно. Обожавам чувството, когато се запознавам с нов автор и творбите му, с новите герои и техните светове и истории. А вие как станахте книгомани?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: