Библиотекарката от Аушвиц/ La bibliotecaria de Auschwitz

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Библиотекарката от Аушвиц/ La bibliotecaria de Auschwitz“
  • автор: Антонио Итурбе
  • преведена на български от Мариана Китипова
  • жанр: исторически роман
  • страници: 368
  • издадтелство: „Изток-Запад“
  • издадена: 2020
  • оценка: 4/5
  • дата: 28.06.2020

Една разтърсваща, сурова история за съдбата на стотиците хиляди лагеристи в „Аушвиц“ и за смелостта и героизма на едно момиче, което дори Третият райх не успява да сломи.

Романът „Библиотекарката от „Аушвиц“ е вдъхновен от истинската история на Дита Полахова, четиринайсетгодишно чешко момиче, депортирано с родителите си в концентрационния лагер „Аушвиц“. Там учителят Фреди Хирш тайно е създал училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, съществувала някога. Състои се от осем разнищени, прокъсани, осеяни с петна книги, но те са истинско съкровище на това място, където притежанието им се наказва със смърт. Малката библиотека е поверена на Дита, която се грижи за томчетата. Всеки следобед ги прибира в скривалището им и всяка сутрин ги изважда и ги разпределя между учителите. Сред целия ужас Дита не се предава, нито губи желанието си да живее и да чете въпреки газовите камери, въпреки нечовешките условия, глада, мръсотията и студа. Именно книгите стават нейният източник на сила. Защото дори в Лагера на смъртта да разгърнеш книга е като да се качиш на влак, с който да заминеш на невероятно приключение. 

„Библиотекарката от Аушвиц“ е още една история за рализчни съдби в лагера на смъртта и една от историите е на едно несломимо момиче, на име Дита, което не се предава духом, нито по време на войната в лагера, нито след нея. Дита е толкова борбена и необикновена, че се бори дори тогава, когато повечето хора биха се отказали.

„Първият урок, който всеки ветеран дава на един новопристигнал, е, че винаги трябва да е наясно с главнаа си цел: да оцелее. Да оцелее още няколко часа още един ден, още една седмица. Никога да не крои големи планове, никога да няма големи цели, а просто да оцелява във всеки момент. „Живея“ е глагол, който се спряга само в сегашно време. „

Тя е библиотекарката в лагер, в който книгите са забранени, но Дита все пак върши работата, защото обожава книгите, обича допира им, обича да навлиза в световете, в които я пренасят книгите и я отделечават от нейния собствен.

“ Тези опасни вещи, чието притежание е толкова опасно, не стрелят, не пробождат, не режат. Това, от коео толкова се страхуват неумолимите пазачи на Райха, са само книги – почти разпаднали се, стари, оръфани, без корици. Нацистите обаче ги преследват неумолимо и налагат върху тях забрана с маниакално усърдие.. В историята на човечеството всички диктатори, тирани и потисници – били те арийци, африканци, азиатци, славяни, независимо дали са защитавали народната революция, привилегиите на висшата класа, Божие повели или строгата дисциплина на военните, независимо от идеологията им, са имали нещо общо – винаги са преследвали ожесточено книгите. Много са опасни, карат хората да мислят. „

Дита се бори срещу глада, срещу мизерията и болестите в Аушвиц, както се бори и срещу смъртта. Тя не се предава дори когато жестокият доктор Менгеле заявява официално, че я следи и че накрая ще се озове на масата му за дисекция. Но дори и след тази смъртна заплаха Дита не се предава и с непреклнен дух продължава работата си като библиотекарка, защото знае, че на това жестоко и тъмно място, училището в семейния лагер и книгите, които са необходими за него, са като искрица живот за децата, учителите и помощниците.

„Много от тях са мразели книгие, когато сса ходели на училище. Книгите са били синоним на досадно учене, на дълги уроци по различни науки, на часове на четене под заплашителния поглед на учителя, на домашни, които им пречат да излязат да играят навън. Но в лагера книгата е като магнит. Не могат да откъснат очи от нея. „

В книгата са преплетени и други истории, като тази на Руди Розенберг, който е един от по-привилегированите затворници, както и историята на директора Фреди Хирш, който пази много дълбоки тайни и е готов на всичко да опази децата в семейния лагер, а също така и много други истории, които ни показват различни гледни точки на войната и мъченията в Аушвиц. Някои от главите разказват и за живота на част от затворниците преди Аушвиц, както и след освобождението им.

Главното нещо, което не ми хареса в романа е това, че героите не успяха да ме грабнат. Може би имаше малко повече излишни обяснения на по-несъществени за мен неща и недостатъчно за самите герои и поради тази причина ми беше леко труден за четене. Почти през цялото време се убеждавах, че може би по-натам ще стане по-интересно, но книгата успя да ме грабне едва към края си и затова ѝ давам оценка 4 от 5. Като че ли очаквах да има повече действие за книга с тези рамери. 🙂

Но пък ми хареса историята на това смело момиче, което не се предава пред нищо и се опълчва на смъртта. Истории като тази на Дита заслужават да бъдат чути и прочетени, защото точно такива борбени хора имат значение в света.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: