Нощта/ La Nuit

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Нощта/ La Nuit“
  • автор: Ели Визел
  • преведена на български от: Калоян Праматаров
  • страници: 143
  • жанр: историческа
  • издателство: „My Book“
  • издадена: 2020
  • оценка: 4/5
  • дата: 12.06.2020

Една от най-рязтърсващите книги за Аушвиц!

Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия ми живот в една дълга нощ…

Роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния, Ели Визел e едва петнадесет годишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му cecтpа, a след това  –  в Буркенау, където губи и баща си.

„Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е.

„Нощта” е  книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това.

„Нощта“ дава един по-уникален поглед над концентрационните лагери и изобщо към жестокостта на Втората световна война. Въпреки, че авторът е написал книгата вече на зряла възраст, той описва част от събитията по детски, както ги е почувствал тогава, когато е бил едно невинно и все още подрастващо дете.

Книгата представя живота на Ели Визел и неговия баща в различни концетрационни лагери, първо в Аушвиц-Биркенау, след това в Буна и най-накрая в Бухенвалд. Друг уникален аспект от тази книга е, че няма почти никакви описания и прекалени разсъждения. Авторът описва отделни случки и почти цялата книга е изпълнена с действия, които на моменти те оставят не само без думи, но и без въздух. „Нощта“ е онзи тип книги, които те разтърсват до костите и на моменти трябва да я оставиш за малко, за да събереш сили да продължиш с историята и затова, колкото и да е мъничка като обем, тази книга изисква време. Начинът, по който авторът описва загубата първо на дома си, след това раздялата с майка си и невръстната си сестричка и най-накрая с баща си. Ели Визел разкрива една много дълбока страна от човешката природа. Една тъмна страна, която е първична, която ни държи, когато сме на косъм от смъртта. И тогава човек може да мисли само егоистически, за съня и храната, от които се нуждае тялото и би наскърбил и дори убил и най-близкия си човек.

„Вече се интересувах само от чинията с всекидневната супа и от комата изсъхнал хляб. Хлябът, супата – това беше целият ми живот. Бях само тяло. Или може би нещо още по-нищожно: един изгладнял стомах. Единствено стомахът долавяше, че времето минава.“

Тази ужасна и мрачна страна от всеки човек се крие дълбоко в самите нас, но ужаси като тези на Втората световна война изкарват тези демони на повърхността, както е станало с доста от затворниците в концентрационните лагери. Точно това ме впечатли в тази книга, защото Ели Визел е описал това съвсем откровено и уиязвимо. Той е описал този човешки мрак не само в заобикалящите го хора, но и в самия себе си.

Ели Визел описва загубата на много неща в живота си, както казах вече, той губи дома си, мястото си в обществото, семесйтвото си, но и губи своя Бог. Общност, в която са учени от малки, че Господ е най-важното нещо в живота им и трябва да се уповават на него за всеки един аспект от живота си. Но в крайна сметка, кое дете, та дори и зрял човек би могъл да вярва в своя Бог напълно след като вижда как се хвърлят деца в крематориумите, след като видят как отвеждат и семействата им натам….

„Благословено да е името на Вечния!

Но защо, защо да Го благославям? Всичките ми фибри се бунтуваха. Защото Той беше допуснал хиляди деца да бъдат изгорени в рововете? Защото беше позволил да съществуват шест крематориума, работещи ден и нощ, и в събота, и в празнични дни? Защото в Своето велико всемогъщество беше създал Аушвиц, Биркенау, Буна и толкова други фабрики на смъртта? Как бих могъл да Му кажа: „Благословен да си, Ти, Вечният, Господарю на всемира, който ни избра измежду народите, за да бъдем измъчвани ден и нощ, за да гледаме как нашите бащо. майки и братя свършват в крематориумите? Да се свети името Ти, Ти, който ни избра, за да бъдем пренесени в жертва на Твоя олтар?“

Според мен главното нещо в тази книга е загубата на връзката между едно еврейско дете и неговия Бог, защото за малкия Ели Визел това е било най-важното нещо преди живота му в концетрационните лагери.

„Днес вече не се молех. Вече не бях способен да се жалвам. Напротив, чувствах се много силен. Аз бях обвинителят. А Бог беше обвиняемият. Бях прогледнал и се бях оказал сам, ужасно сам на този свят, без Бог, без човеци. Без любов и милосърдие. Бях вече само пепел, но се чувствах по-силен от Него, Всемогъщия, с когото толкова дълго време бях свързал живота си. Насред това молитвено множество бях сякаш страничен наблюдател.“

Тази книга е наистина различна от останалите книги за Втората световна война, но и не ми хареса напълно, защото според мен на някои места трябва да има повече обяснения и разсъждения върху жестокостите, които авторът описва. Това е единственото нещо, което не ми достигна и затова давам на книгата 4 звезди и все пак си заслужава да се прочете, защото дава един много по-различен поглед над човешката природа, както и на връзката ни с Бог. И най-важното е, че трябва да се прочете, за да се помни всичко това, което е станало през Втората световна война.

„Забравата би означавала опасност и обида. Да забравиш мъртвите би означавало да ги убиеш втори път. И ако, освен убийците и съучастниците им, никой не е виновен за тяхната първа смърт, то ние сме виновни за повторната им гибел.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: