Пътят на Силка/ Cilka’s Journey

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Пътят на Силка/ Cilka’s Journey“
  • автор: Хедър Морис
  • преводач: Маргарита Дограмаджян
  • страници: 376
  • жанр: исторически роман
  • издателство: „Рива“
  • издадена: 2020
  • оценка: 5/5
  • дата: 07.06.2020

Силка – Сесилия Клайн, е едва на шестнадесет години, когато през 1942 година е откарана в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау и принудително е отделена от останалите затворнички.

Когато лагерът е освободен от Червената армия, деветнадесетгодишното момиче вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Вместо това е заподозряна в колаборационизъм и е осъдена на петнадесет години изправителен труд.

В Сибир Силка се сблъсква с вече познатия ужас на смъртта и терора. Въпреки тежкото всекидневие младата жена намира сила да продължи напред, да създаде приятелства, да лекува и да помага.

Тук тя открива в сърцето си и място за любовта.

Романът е базиран на вълнуващата истинска история за любовта и оцеляването на една силна жена.

Голямо чакане беше за тази книга… Още миналата година, когато прочетох „Татуировчикът на Аушвиц“ разбрах, че има отделна книга само за Силка и нямах търпение да я прочета и за щастие, тя е вече тук и я „погълнах“ наведнъж.

Има много негативни отзиви за романа „Татуировчикът на Аушвиц“, както и за „Пътят на Силка“… Много читатели са на мнението, че и двете книги са със сладкникави сюжети и не представят жестокостта на Аушвиц в пълната ѝ форма. Но какво сладникаво има в изнасилването на едно шеснадесет годишно момиче? Какво сладникаво има в това, че е била съдена заради жестокостите, на които са я подлагали?

„Чудеше се дали може да изпитва към мъжете друго освен страх и съжаление.“

Силка попада в Аушвиц заедно със сестра си още на шеснадесет години и за жалост, красотата ѝ веднага привлича есовците, които я насилват сексуално цели три години и Силка трябва да избира всеки ден дали да се остави на насилието и жестокостите или да замине със следващия влак към газовите камери…

След като Аушвиц е освободен от руснаците, Силка отново се превръща в жертва, точно, когато си мисли, че има надежда за свобода след ада, през който е минала. Тя е обвинена за интимните си отношения с нацистите и я осъждат по бързата процедура на петнадесет години затвор в един от най-тежките работнически лагери в Сибир. И така Силка тръгва с друг влак, към различен ад….

„Да си загубил всичко. Да трябва да понасяш каквото бе понесла тя, и да те накажат за това. Изведнъж иглата в ръката ѝ натежа като камък. Как да продължи сега? Как да работи за новия враг? Да живее и да гледа как жените около нея се пребиват от работа, гладуват, стопяват се, умират. Тя обаче щеше да оцелее.“

Обстановката в Воркутлаг е много различна от тази в Аушвиц и в същото време до болка позната на Силка. Затворниците живеят в малко по-добри условия – имат легла, печки и малко по-големи дажби, но пък работата им в мините е тежка и жестока.

Съдбата среща Силка със същата участ като тази в Аушвиц. Още със самото влизане в лагера, мъжете моментално забелязват Силка и дори един от тях си я запазва и Силка отново става собственост на поредния мъж, който се интересува само от тялото ѝ, като че ли е парче месо…

„Силка се надяваше по-късно да обясни на Юзи, че могат да имат само тялото ѝ, че не могат да притежават ума, сърцето и душата ѝ. „

Единствената утеха, която крепи Силка са нейните съкилийнички, които ѝ стават като семейство. Заедно те се научават да споделят не само материалните неща, но и чувствата си, спомените, скърбите, както и щастливите моменти. Най-голямото щастие за Силка е работата ѝ в болницата. Там една от доктроките я взима под крилото си и така Силка започва да намира смисъл в живота. Сутрин се събужда с цел и търпи ужасиите, които ѝ причиняват мъжете само защото има за какво да се бори. Твърдо е решена да помгне на възможно най-много хора, докато е в лагера, защото миналото ѝ в Аушвиц я яде отвътре.

За мен Силка е един от най-силните литературни персонажи, които са основани на реални личности. Силка оцелява след три години в Аушвиц, а след това още десет години в Сибир, където е съдена за това, че е искала да живее и е правела онова, което се е налагало. Книгата ми въздейства много силно и определено ми хареса повече от „Татуировчикът на Аушвиц“, защото разказва историята на едно малко момиче, което се превръща в силна и борбена жена, която пък намира надеждата, дори когато другите не я виждат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: