Изхвърлени в Америка/ American Dirt

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Изхвърлени в Америка/ American Dirt“
  • автор: Джанин Къминс
  • превод от английски: Надежда
  • страници: 500
  • издателство: ICU Publishing
  • издадена: 2020
  • оценка: 5/5
  • дата: 03.06.2020

Когато в малката книжарничка на Лидия Перес влиза очарователен, галантен и несъмнено ерудиран посетител, който избира да си купи две от любимите книги на собственичката, животът рязко поема в различна посока. Толкова различна, че скоро за уютните и непомрачени от сериозни грижи дни на семейство Перес няма да остане и бегъл спомен.

Кой е непознатият читател? Възможно ли е зад добрите обноски и красивото лице да се крие най-безскрупулният наркобос в Акапулко? Къде минава границата между спокойното русло на живота и La Bestia – влакът на надеждата за спасение, който отнася стотици хиляди хора на север, към страната на неограничените възможности… към шанса за живот.

Изхвърлени в Америка е забележително съчетание между истински добра литература и четиво, преливащо от емпатия, драма и човечност. Роман, в който радостта от живота се редува с неподправен ужас от изроденото и пошлото в съществуването ни. Всичко това е обгърнато от стихията на майчината любов и непобедимата способност на човека да намира надежда и в най-обезсърчаващата ситуация.

Книгомани, тази книга буквално ме отвя и ми промени възгледите за толкова много неща, но преди да ви разкажа малко повече за романа, искам да благодаря много на издателство ICU Publishing, че направиха достъпен и за българските читатели.

Искам да започна с отзива на Сандра Сиснерос, която казва за книгата:

„Тази книга не е просто великият американски роман; това е великият роман на las Americas. Великият световен роман! Това е интернационалната история на нашето време. Шедьовър. „

Съгласна съм напълно с това мнение. „Извхвърлени в Америка“ е една от малкото книги, които наистина ме впечатлиха тази година и промени представите ми за много неща. Наистина не знам дали имам достатъчния запас от думи, които да опишат посланието и истинността на този роман. Роман, който засяга толкова важни и главни проблеми в съвременния ни свят. Проблеми, които всеки подминава, защото за много от нас са толкова далечни. Джанин Къминс засяга темата не само на жестокия живот в Мексико и Южна Америка, който тласка жителите да тръгнат да търсят по-добър живот, но и засяга темата за етническото деление и расизма. Теми, които са изложени с трогателната и сърцераздирателна история на една майка, която в един ден губи почти цялото си семейство. Едничкото, което ѝ е останало е нейният син, за когото вече трябва да е всичко – майка, баща, приятел, родина….

„Изхвърлени в Америка“ разказва за дългото и трудно пътуване на Лидия и малкия ѝ син Лука, от касапницата на цялото им семейство в град Акапулко, Мексико, чак до Америка. Както вече разбрахте, Лидия е принудена да тръгне, защото смята, че картелът ще иска да довърши работата си и да ги убие и тях двамата, затова Лидия взема непосилното решение да заминат за Америка. От семейство от средната класа, се превръщат в поредните мигранти, които имат само това, което е на гърба им. Хора, които са изкоренени от домовете си, дали заради надеждата за по-добър живот, дали заради натиска от увеличаваща се престъпност в Латинска Америк. Главното е, че всички имат една и съща цел и тя е да стигнат до „обетованата земя“.

По време на пътуването си, Лидия и Лука се запознават със сестрите Соледат и Ребека, които все още са тийнейджърки, но за жалост са преживяли повече, отколкото един човек трябва да понесе на тази така ранна възраст. Две сестри, които са живяли спокоен живот, в малко идилично селце в Хондурас и дори не са имали допир до технологии, докато един ден заразата на картелите не се разпрострира и до тях. Момичетата биват принудени да живеят в близкия град, където работи баща им, за да не могат мъжете от картелите да ги насилват, но в крайна сметка, злото ги намира и там и тогава не им остава друг избор освен да тръгнат към Америка.

Действието е много бързо и в същото време и бавно и много описателно, което ме накара да се почувствам все едно ходя с тях през цялото време. В този роман няма много обрати, които могат да учудят читателя, но въпреки това те оставя без думи, без въздух… Лидия и Лука изминават над 4000 километра вървейки в сенките на Мексико и криейки се от картелите. След това скачайки на La Bestia, влакът, чрез който много от мигрантите се придвижват и който крие толкова много опасности. Мигрантите рискуват като скачат на Звяра да бъдат отвлечени, обрани, изнасилени, бити или обезобразени от миграционната полиция или още по-лошо, от картелите. „Изхвърлени в Америка“ разказва как една майка няма друг избор освен буквално да бутне собствената си рожба върху движещ се влак, не знаейки дори дали ще се приземи на него или Звярът ще вкопчи огромните си „лапи“ в детето… А последните километри ги прекарват бродейки из жестоката пустиня, която крие още много нови опасности.

Авторката представя мигрантите по човешки, показвайки по този начин, че всички сме равни. Всички искаме да сме живи и здрави, всички искаме семейството ни е да добре, да имаме подслон над главите си и храна на масата. Всички искаме да живеем в безопаснот и на спокойствие и така тя показва, че всеки един човек, независимо от цвета на кожата си, заслужава да ги има всички тези неща. Учи ни да не гледаме на мигрантите като поредния латино или мургав човек, който няма лице, име или идентичност. За много от хората, мигрантите са просто една ненужна маса, която бива малтретирана, както вербално, така и физически само защото са били принудени да напуснат домовете си в търсене на по-добър живот.

„Това е единственото предимство да бъдеш мигрант, да приемеш изцяло тази роля: ставаш почти невидим. Никой не поглежда мигрантите, хората дори полагат усилие да не ги зяпат.“

„Изхвърлени в Америка“ е едно емоционално кълбо, което те връхлита и те оплита с историите, скърбите и трудносите на героите с пълна сила и не те оставя дори след като прочетеш книгата. За мен това е една от най-силните книги, които съм чела някога. Определено влиза в топ 5 и бих я препоръчала на всеки. Това е книга, която трябва да се прочете от всеки, защото ни учи как да бъдем хора! Книга, която не може съвсем да се опише с думи, а трябва да се преживее докато се чете.

„Колкото и да обича думите, понякога те са крайно недостатъчни.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: