Малки жени/ Little Women

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Малки жени/ Little Women“
  • автор: Луиза Мей Олкът
  • страници: 328
  • жанр: исторически роман/ класика
  • издателство: „Хеликон“
  • издадена: 2018
  • оценка: 5/5
  • дата: 14.05.2020

С какво ни грабва този роман, превърнал се отдавна в класика на американската литература ? Навярно най-вече с простата си, дълбоко човечна история. Четири сестри, чиито баща е призован да се сражава в Гражданската война, и тяхната майка трябва да се справя с не едно и две житейски предизвикателства. Ала взаимната им обич и сплотеност се оказват по-силни от трудностите и несгодите.

Четен от милиони читатели по цял свят, изучаван в училище, филмиран и с предстоящи нови телевизионни и кино интерпретации, „Малки жени“ е увлекателен урок по възпитание и израстване. И най-важното – по това как един млад човек да отстоява свободата и независимостта си.

Книгомани, много се радвам, че си направих бурканчето с книжни заглавия и се падна първи точно романът „Малки жени“. Много от вас вече са чели книгата или пък са гледали филмите, но за мен тя е чисто новичка. Не съм гледала филмите по книгата и мисля, че за първи път чух за книгата от сериала „Приятели“ и оттогава е в книжния ми списък. Книгата ми хареса много и много съжалявам, че не се бях докоснала до нея по-рано, но явно за всичко си има определно и точно време. Книгата ме изненада много със семплия си сюжет и в същото време с това колко важни житейски теми е вмъкнала авторката в ежедневния живот на семейство Марч.

Слушала съм много мнения за книгата, за това, че вече историята за четирите сестри не е на мода, че дава пример на днешните жени, че трябва да са послушни и да са добри домакини, но аз мисля, че е точно обратното. Тази книга показва, че дори по онова време, когато жените наистина са били главно домакини, винаги е имало място за самостоятелно развитие, както на духа, така и на характера на една млада дама. „Малки жени“ дава пример с четирите коренно различни сестри, че всяка жена може да е каквато мечтае и иска, стига да знае своите слабости и таланти.

Предполагам, че всяка една жена, която чете романа се опитва да се оприличи на някоя от сестрите Марч, но според мен те са толкова цветущи и различни, че нито една читателка на романа не може да каже със сигурност на коя прилича най-много, тъй като всяка една от тях има различни добри черти, както и лоши. На мен ми харесаха и четирите сестри с по някое свое качество, но ако трябва да кажа на коя приличам най-много, мисля че характерът ми е нещо средно между този на Джо и този на Бет. Най-много им се възхищавам на тях.

Чертите, които ми харесаха най-много в Джо са това, че е опърничева, избухлива и инатлива, но и много умна, а пък Бет е мила, срамежлива, тиха и добра като ангел.

Ейми пък ми хареса с това, че в нея има все още някаква детска наивност и глуповатост,а пък в същото време се опитва да се държи вече като пораснала дама, което е трогателно и сладко.

Мег като че ли ми допада най-малко като характер, тъй като мисли леко повърхностно, но пък ми харесва това, че бди над сестрите си с огромна любов и грижа, която е присъща само за по-големите сестри. 🙂

Много ме впечатли по какъв начин писателката е описала семейните връзки и е създала една наистина уединена и уютна семейна атмосфера, която те стопля с обич докато четеш. Хареса ми и това, че мисис Марч прави всичко по възможностите си, за да възпита дъщерите си да бъдат достойни млади дами и да знаят как да се борят със слабостите си, за да могат да обичат своето аз, независимо дали ще се омъжат или не, дали ще са известни и богати или пък бедни. Учи ги, че трябва да помагат на по-бедните хора от тях, дори това да ги лишава от нещо и изобщо ги учи на това, че човек по някой път трябва да се лиши от нещо скъпо за него, за да помогне на някой друг. Мисис Марч дава пример на децата си, че първо трябва да се научиш да си ЧОВЕК и след това всичко останало.

Разбира се, не мога да пропусна да кажа нещо и за лекия и нежен романс в книгата, който е представен толкова невинно и приятно. Много ми харесва начинът, по който тогавашните мъже са ухажвали любимите си по дискретен и красив начин и са чакали, колкото е било нужно без да се отказват лесно. Цялата тази любов е някак наивна от една страна, погледната през очите на човек живеещ през двадесет и първи век и все пак искрена и истинска.

С няколко думи, очарована съм от семплостта на романа и нямам търпение да си взема продължението „Добри съпруги“, за да видя как се развива съдбата на всички.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: