Последна спирка Аушвиц/ Eindstation Auschwitz

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Последна спирка Аушвиц/ Eindstation Auschwitz“
  • автор: Еди де Винд
  • страници: 304
  • жанр: мемоар/ историческа
  • издателство: „Сиела“
  • издадена: 2020
  • оценка: 5/5
  • дата: 06.05.2020

„Последна спирка Аушвиц“ на холандския лекар Еди де Винд е единственият мемоар, написан изцяло зад електрическите огради на лагера на смъртта, от свидетел на всички ужаси.

Де Винд и жена му Фридел, разпределена сред жертвите на д-р Менгеле, са сред щастливците, които оцеляват по чудо, и могат да предадат своето свидетелство. Книгата излиза на холандски веднага след войната, но остава незабелязана – до момента. Сега, по случай 75-годишната от освобождаването на концлагера, тя излиза в над 80 държави по света едновременно като едно от най-докосващите свидетелства. Мемоарът на де Винд е без художествена украса, макар сам лекарят да има безспорен литературен талант – но в засвидетелстването на злото истината е по-важна.

Напоследък наблюдавам, че има доста негативни мнения за книгите свързани с Втората световна война и по-специално с концентрационните лагери, защото според някои хора се злоупотребява с историята на изстрадалите хора. Аз пък мисля, че е точно обратното. Мисля, че трябва да се издават книги за онова мрачно и ужасяващо време, за да си спомняме ужасите от войната, за да не се превърнат в реалност отново. Точно историите на изстрадалите от ръката на нацистите трябва да се чуят, да се разберат и да се запомнят. Независимо дали са леко украсени събитията в някои романи, те са изградени по истински събития и личности. В този случай пък това изобщо не е фактор, защото Еди де Винд пише мемоара си още докато е в Аушвиц и описва цялата истина за живота там.

„Исках да остана жива. Исках да живея, за да разкажа за всичко това, да разкажа на всички, да убедя хората, че е истина… да отмъстя за майка ми, за годеника ми и за милионите избити. Конкретният начин е различен – обгазени, обесени, удавени, умрели от глад и какво ли не. Видях смъртта и оживях да разкажа. Трябва да разкажа и ще разкажа.“

„Последна спирка Аушвиц“ е неподправената история на холандския лекар Еди де Винд, който е написал историята си още по времето, когато е бил в лагера. Еди описва събитията, които го водят от млад и обещаващ доктор до решетките на Аушвиц, където всеки човек се е превръщал просто в поредния номер.

„Но това беше само илюзия, защото тази порта водеше към ада и вместо „Трудът те прави свободен“. над нея би трябвало да пише „О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.“

Много хора мислят погрешно , че това е книга за любовта между Еди и съпругата му по времето на Втората световна война в лагера на смъртта Аушвиц. Да, Еди де Винд влиза в лагера заедно със съпругата си Фридел и наистина пише как са се срещали скришом само за да си кажат някоя и друга дума или да се зърнат през прозорците, но като цяло той описва случващо се около него. Еди разказва за живота в лагера, за страданията, през които минават той и Фридел, както и още хиляди хора. Той разсъждава над природата на нацистите и изобщо на хората с високи позиции в лагера. Как мъченията ги променят и как някои имат и добра страна, но в душите на повечето не е останало дори и капка добрина.

„Последна спирка Аушвиц“ разказва наистина една неподправена история, защото Еди де Винд пише мемоара си в последните месеци в Аушвиц и не знае дори какво става във външния свят. Носят се слухове за различни случки, но затворниците от лагера не знаят на какво да вярват, кое е вярно и кое е лъжа… И въпреки страданията, които му носят тези спомени, Еди де Винд е написал цялата си история, за да разбере света за безчинствата и жестокостите, които са се извършвали в Аушвиц, в памет на всички онези, които не успяват да оцелеят.

Тази книга се чете малко трудно, тъй като Еди де Винд не е бил писател по професия и въпреки това книгата е написана доста добре, но е леко тромава на места, на други пък е много тежка за четене, но си струва да се прочете, защото дава безценна информация за страданията в Аушвиц от първо лице и то още докато спомените са били ясни и пресни в съзнанието му. В книгата са включени и бележки на автора, които обясняват допълнително някои неща, които по времето, когато го е писал в Аушвиц не е сметнал за нужно да се напише, както и още доста интересна информация за Еди и Фридел.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: