Институтът/ The Institute

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Институтът/ The Institute“
  • автор: Стивън Кинг
  • страници: 544
  • жанр: трилър
  • издателство: „Бард“
  • издадена: 2019
  • оценка: 5/5
  • дата: 30.03.2020

Никой не е успял да избяга от Института…

Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, − озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, която по думите на Калиша е „като призрачен мотел − децата ги настаняват там, но никога не си тръгват“.

В тази злокобна институция директорката госпожа Сигсби и подчинените ѝ са се посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. С всяка следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно иска да избяга и да потърси помощ. Но никой не е успял да избяга от Института.

Свръхестествено страховит като „Живата факла“ и с невероятната детска сила на „То“, „Институтът“ е напрегната история за борбата на доброто срещу злото в свят, в който добрите не винаги побеждават.
– Ню Йорк Таймс

Няма и една излишна дума в този прецизно изграден роман, който отново доказва защо Кинг е Кралят на ужаса.
– Пъблишърс Уикли 

Това ще е едно малко по-различно ревю, тъй като реших, че „Институтът“ е един доста интересен трилър с много мистерии и мисля че, ако изпусна дори един спойлер ще ви разваля четенето на целия роман. В анотацията вече прочетохте накратко за какво горе-долу е книгата. Аз само искам да допълня, че Кинг е вкарал много различни аспекти в този роман – историята за малкото американско градче Дюпрей, доза световна конспирация, бъдещето на човечеството, малко политика, както и децата с необикновени способности.

„Институтът“ беше една от най-коментираните книги за изминалата година и има доста различни мнения за нея. Някои заклети читатели на Кинг я харесват много и твърдят, че е една от най-добрите му книги, а други твърдят точно обратното. Някои читатели казват, че има много прилики с „Инспекцията“ на Джош Малерман. Да, съгласна съм, че има много прилики в двете книги – и двете се разказват за един отделен, скрит свят на малчугани далеч от останалата цивилизация и държани против волята си, но дотук. Това за мен са единствените прилики, а има една огромна разлика между двата романа. „Инспекцията“ от Малерман е много по-мрачно написана и целия свят в книгата създава атмосфера на мрак, тъга и неизвестност, а в „Институтът“ от Стивън Кинг атмосферата е някак позитивна, с леки шеги и децата имат доста голямо чувство за хумор, въпреки ситуацията, в която се намират. Според мен Кинг е представил този толкова страшен свят на отвлечените деца от малко по-позитивен ъгъл и книгата е доста по-оптимистично написана.

Аз със сигурност не съм от най-големите фенове на Стивън Кинг и това е едва втората негова книга, която успявам да прочета до край, но определено тази книга ми стана едно от книжните съкровища за тази година. Хареса ми това, че в тази книга Кинг не се е впуснал в прекалени обяснения, действието е динамично и кара читателя да прелиства страница след страница докато не я прочете.

Стилът на писане ми хареса, както и сюжетът на книгата, но най-много от всичко ми хареса описанието на героите и колко добре се е справил Стивън Кинг с изграждането им. Ще започна първо с така наречените лоши герои, които са в „Инситутът“, много ми хареса това, че авторът до такава степен е изградил героите, че те самите не осъзнават до самия край, че това, което правят е лошо и мислят, че са по някакъв начин герои и всички трябва да са им благодарни. Много ми харесаха и всички второстепени герои в малкото градче в Южна Каролина, които са изобразени идеално, всеки със своите особености и с онзи техен южняшки нрав. А най-удивително беше описал всички деца в „Инситутът“, всяко едно от тях със своя характер, който е изрисуван толкова добре, че читателя добива представата сякаш се познава с децата наистина. Деца, които са все още непълнолетни, а се държат и мислят вече като възрастни, защото са принудени да пораснат от рано. И все пак са запазили тази детска частица от себе си, която не им дава да се предадат и ги кара да се надяват, че ще дойдат и по-добри дни.

„Хрумна му (направо получи истинско прозрение), че животът всъщност е един дълъг зрелостен изпит и вместо четири или пет варианта, измежду които да избереш, получаваш десетки. Включително варианти като понякога, може би, едва ли.“

По принцип не съм човек, който харесва деца или пък да чете за деца, но хлапетата, които Стивън Кинг е създал в „Институтът“ са необикновени, не само заради свръхествествените си способности, а най-вече за това, което са. Всяко едно от децата допринася към групата с нещо – Люк е мозъкът, Ейвъри е сърцето на групата, Калиша е духовитостта, Джордж е шегаджията , а пък Ник е бунтовникът, който никога не се предава. Това е роман, който се разказва за деца, но определено не е детски, защото както вече казах „Институтът“ обхваща много и различни теми, които касаят всички хора и представя един наистина различен и необикновен ъгъл към света.

One thought on “Институтът/ The Institute

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: