Любим цитат от „Тревожни хора“ на Фредрик Бакман

„Истината? Истината за всичко това? Истината е, че това беше история за много различни неща, но най-вече за идиоти. Защото ние също правим каквото можем. Опитваме се да се справим с това да бъдем възрастни и да се обичаме и да проумеем как, да му се не види, се включват USB кабелите. Търсим нещо, за което да се хванем, за което да се борим и което да очакваме. Правим всичко по силите си, за да научим децата си на същото. Това е нещо общо за всички ни, но въпреки това повечето си оставаме непознати. Не знаем какво си причиняваме, как твоят живот се влияе от моя.

Може би днес сме се разминали забързано в навалицата и никой не е забелязал, влакънцата на палтото ти са се допрели до моето само за миг и после сме отминали. Не зная кой си ти.

Но когато се прибереш довечера, когато слънцето залезе и нощта ни погълне, позволи си една дълбока глътка въздух. Защото изкарахме до края и на този ден.

А утре идва нов.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: