Доведената сестра/ Stepsister

Rating: 3.5 out of 5.
  • заглавие: Доведената сестра/ Stepsister
  • автор: Дженифър Донъли
  • страници: 512
  • жанр: фентъзи
  • издателство: Orange Books
  • издадена: 2020
  • оценка: 3,5/5
  • дата: 06.03.2020

История за любовта към принца, но и за любовта, която дължим на самите себе си.

Изабел била напът да спечели сърцето на красивия принц и да бъде щастлива. Само че не тя била красивото момиче, което загубило стъклената си пантофка на бала и омагьосало сърцето на сина на краля. Изабел била доведената сестра, която решила да отреже пръстите на краката си, за да влезе в пантофката на Пепеляшка. Която сега е пълна с кръв.

Когато принцът разбрал, че е бил подведен, веднага изхвърлил измамницата. Но така ѝ се падало, нали? Така се падало на безличното момиче в свят, който издига на пиедестал красотата. Така се падало на непокорното момиче, което отказвало да стои с наведена глава.

Изабел направила опит да се впише. Да оправдае очакванията на майка си. Да бъде като доведената си сестра. Да бъде мила. Да бъде хубава. Но ѝ се налагало да реже едно по едно парчета от себе си, за да оцелее в свят, който не ценял момичета като нея. И това я направило озлобена, завистлива и празна…

Докато не получила шанс да промени съдбата си и да докаже онова, което грозните доведени сестри винаги са знаели: нужно е нещо повече от любовна мъка, за да прекършиш едно момиче.

„Доведенета сестра“ не беше изцяло това, което очаквах. В началото книгата започва много добре, бързо действие като в приказките, леко загадъчно и мрачно, но след това историята започва да се разказва прекалено бавно. Когато започнах да я чета наистина смятах, че ще бъде лесна оценка 5 от 5.

В началото романът започва по истинската приказка за „Пепеляшка“ от братя Грим с това как двете доведени сестри се нараняват само и само да се поберат в забравената, стъклена обувка, но както всички знаем това не се случва, защото тяхната доведена сестра е собственичката на обувките. Така Ела и нейният принц получават своя щастлив край и заминават да живеят в двореца. Това може да е краят на приказката, но за романа това е едва началото. Изабел и Тави са оставени със съкрушени сърца и достойнство заради тяхнята майка, която постоянно ги кара да бъдат това, което не са. Цялото село разбира за начина, по който са се държали с доведената си сестра и започват да ги мразят. Изабел се озлобява към целия свят заради стериотипите, че всяка жена трябва да е красива и всичко, което според обществото не е хубаво, не е достойно да има каквото и да било.

Авторката разкрива за всяка една от героините в романа, че всяка една от тях има и добри и лоши страни. Тя разказва неразказаната история на едно момиче, което от малко е определяно за грозно и недостойно за любов и женитба. Историята за причините, които са я накарали да стане грозната и злобна доведена сестра. Защото никой не се ражда на този свят лош. Всеки има история, която го е направила това, което е. Авторката разказва дори и за лошите черти на Ела, а не само за това колко е красива или добра, защото истинските хора не са като в приказките и в реалния живот не всичко е черно и бяло.

„- Има кураж, това не мога да ѝ го отрека.

– Да, така е. Представи си всяко момиче да беше толкова силно…и да го осъзнае.

– По-добре да се надяваме да не се случи. В какво ще се превърне светът ни, а?

– В истински ад!

– Не – прошепна момчето – В рай. „

Другата част от историята е фентъзи и се базира на една игра между една от Мойрите (създания, които определят линията на живота ни или с други думи Съдбата) и известен маркиз, който всъщност е Шансът, който иска да промени съдбата на Изабел. Така започват да се състезават за това как и къде ще свърши линията на живота на Изабел. Но за мен това тяхно състезание и главите, които бяха отделени само за тях бяха леко отегчителни и излишни, може би щеше да е по-добра книгата, ако тази част от сюжета беше по-кратка.

Но в крайна сметка това е великолепно написана феминистка приказка, която обединява жените, вместо да ги демонизира. Много ми хареса идеята на авторката да представи всяка една от героините със слабите и силните ѝ страни и да покаже, че всеки заслужава щастие и че всички хора сме красиви, независимо от външния ни вид. Много ми хареса характера на Изабел, защото е грижовна и силна до последно. Дори, когато е ядосана на целия свят, тя все пак намира грешките и в себе си и се опитва да открие изгубените части от сърцето си. Ако харесвате приказките и сте от хората, които виждат и добри страни в злодеите, то „Доведената сестра“ е перфектна за Вас!

„Стомахът се засища лесно.

Гладът на сърцето е това, което ни убива.“

One thought on “Доведената сестра/ Stepsister

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: