Писмо до Тоскана/ The Tuscan Child

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: Писмо до Тоскана/ The Tuscan Child
  • автор: Рис Боуен
  • страници: 336
  • жанр: историческа/ романтична
  • издателство: „Кръгозор“
  • издадена: 2018
  • оценка: 5/5
  • дата: 26.01.2020

Любовта, предателството и дори дълбоко заровените тайни не могат да останат скрити завинаги

1944 година
Британският пилот на бомбардировач „Бленхайм“ Хюго Лангли катапултира от горящия си самолет над окупираната от германците Тоскана. Тежкоранен, той открива спасение сред руините на манастир и в ръцете на София, млада жена с невероятен кураж, която живее в близкото село. Скоро помежду им пламва любов, но връзката им е трагично прекъсната от предателство…
30 години по-късно
Дъщерята на Хюго Джоана се завръща в родния си дом в английската провинция, за да уреди погребението на току-що починалия си баща. Докато преглежда личните му вещи, тя открива неотворено писмо, адресирано до София Бартоли в Тоскана. То съдържа страстно признание за любов и неизвестен за Джоана факт, който я разтърсва дълбоко.
Шокирана от внезапната смърт на баща си и от наученото, тя отпътува за малкото селце Сан Салваторе в красивата Тоскана, за да тръгне по следата, оставена в писмото, и да разбере истината за своето семейство. Там попада в привидно сплотена общност от хора, които никога не заключват вратите си и са вечно жадни за клюки. Приютява я Паола, жена с невероятни кулинарни умения, която й разкрива богатството на италианската храна. Случайността среща Джоана с Ренцо, „най-привлекателният мъж, когото някога е виждала”, и той й помага в търсенето на отговори. Оказва се, че тайните са много повече и те засягат всички в селото. Мистерията нараства, когато Джоана открива, че някой предпочита миналото да остане погребано. Макар животът й да е в опасност, тя е стигнала твърде далеч и не може да спре, преди да научи всичко…

След като останах много доволна от „Градината на билките“ от Рис Боуен, си взех още една книга от авторката, за да се потопя пак в едно далечно време изрисувано толкова добре от писателката.

„Писмо до Тоскана“ разказва две истории, едната за английския пилот Хюго и София през 1944г. , а другата е за неговата дъщеря Джоана и Ренцо през 1973г. Авторката препраща читателя ту в едната история, ту в другата и така научаваме късчета и от двете истории.

Хюго е английски пилот, който капитулира от горящия си самолет над окупираната от германците Тоскана. След падането от самолета, Хюго е ранен доста лошо и тогава го намира италианката София, която започва да му помога. Първо му намира подслон в разрушения манастир, където да може да се скрие от германците докато се възстанови, а след това започва да му носи храна и дрехи. Рис Боуен описва София като един ангел, който има толкова много добрина и съчувствие в сърцето си, че се опитва да помогне на всеки, дори когато животът ѝ може да е в опасност. Постепенно помежду им се зараждат чувства и се опитват да намерят решение как да се измъкнат от немците. За съжаление, плановете им биват прекъснати, защото някой ги предава.

Междувременно писателката ни пренася и в света на Джоана през 1973г. , когато се прибира у дома за погребението на баща си Хюго и тогава намира старо писмо написано от него до София. Джоана остава озадачена ие любопитна да научи повече коя е тази жена и какво общо е имала с баща ѝ, тъй като той никога не я е споменавал. Така, Джоана решава да замине за Тоскана, за да разбере цялата истина за миналото на баща си. В Тоскана тя отсяда при една много гостроприема жена. Още след пристигането си Джоана започва да разпитва местните дали помнят баща ѝ и какво е станало със София, но се оказва, че никой не е познавал баща ѝ. А колкото до съдбата на София, тя е още по-мистериозна. Всички в селото твърдят, че София е заминала с някакъв германец още преди войната да свърши и е оставила детето си само. Малко след това Джоана се запознава и със сина на София, Ренцо, който вече е привлекателен млад мъж и е бил отгледан от най-заможния мъж в селото.

Още на следващия ден се случва нещо ужасно и трагично, което разтърсва цялото село и тогава Джоана разбира, че тайните са още по-големи отколкото е предполагала и решава да разбере какво точно е станало с баща ѝ и София преди тридесет години, а междувременно започва да се влюбва в красивия Ренцо.

Най-много ме удиви начинът, по който Рис Боуен е описала връзките между героите. В повечето любовни романи връзките между хората се развиват много бързо,сякаш всичко се подрежда с магическа пръчица, но не и тук. Авторката е изградила героите и връзките между тях много реалистично. Точно заради това и краят ме учуди много, защото в повечето такива романи винаги има щастлив край. В този роман, обаче, е малко по-различно, краят е доста по-реалистичен и същевременно е както тъжен, така и щастлив. Не съм сигурна до колко можете да ме разбере, но тези от вас, които са чели романа съм сигурна, че ще разберат точно какво имам предвид.

Много ми беше приятно да чета за вълшебната Тоскана, с китната ѝ природа, сплотено общество, както и вкусната храна. Този роман наистина дава на читателя възможност да се пренесе в хубавата Италия и прелестната ѝ култура и традиции. Определено ме зареди със слънчеви емоции и с очакване на пролетта и лятото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: