Човек на име Уве/ A Man Called Ove

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: Човек на име Уве/ A Man Called Ove
  • автор: Фредрик Бакман
  • страници: 296
  • жанр: комедия, драма
  • издателство: „Сиела“
  • издадена: 2017
  • оценка: 5/5
  • дата: 14.11.2019


Уве е на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.

Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

„Човек на име Уве“ разказва историята на един възрастен мъж в Швеция, който се ядосва постоянно и се сърди, защото според него светът се дели на правилни и грешни постъпки и не обича хората, които не спазват неговите принципи. Историята се разказва след смъртта на жена му Соня и показва как изцеляването на някои хора се случва по невороятни начини.

„Той бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно и бяло. А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.“

Този роман е толкова различен по толкова много начини от останалата литература… Първото нещо, което ми грабна вниманието е, че е написан толкова добре и комично, че не усещаш колко бързо преминаваш през страниците. А в същото време е и толкова поучителен и драматичен. „Човек на име Уве“ е една глъдка свеж въздух.

Когато вчера приключих с романа бях със сълзи в очите и ужасно тъжна. Чувството беше сякаш си се разделил с някой близък човек и който все пак никога не си срещал. Уве е от тези герои, които в началото не харесваш толкова много, но след това ги приемаш в сърцето си и остават там завинаги.

Както вече споменах, Уве е от малкото останали хора с твърдо определени принципи. Той е истински трън в задника на всички около него, защото изисква много повече от света и човечеството, отколкото те предлагат. Той си спомня с тъга как преди години хората са се интересували от повече неща, знаели са повече неща, докато сега, според Уве, хората са забити постоянно в най-новата техника и нямат минамни познания за почти нищо. Той смята, че е заобиколен от идиоти (с малки изключения), които постоянно го разочароват. Уве е станал такъв, защото през годините е бил мамен, тормозен и обиран, главно от хората с „белите ризи“, които той презира. Той е от малкото хора, които живеят живота си справедливо и честно, но се оказва обсебен от несправедливостта и некомпетентността на останалите хора.

„Накъде беше тръгнал този свят, след като хората нито умееха да пишат, нито да сварят едно кафе?“

Уве е преживял толкова много загуби и тъги в живота си, които започват, когато той е още дете. Последната е, когато загубва съпругата си Соня. А след това и остава без работа. Точно поради тази причина на Уве му писва от всичко и иска всичко да свърши възможно по-скоро.

„Тя му липсва толкова много, че понякога не може да търпи собственото си същестуване.“

Но точно тогава се нанася едно много странно и досадно за него семейство, което се изпречва на пътя му към Соня.

Фредрик Бакман много умело прехвърля годините и разказва ту в сегашното, когато Уве е на 59, ту в миналото, когато е бил още млад.

Това е един уникален роман и ужасно съжалявам, че чак сега попадна в ръцете ми, за да го прочета. Толкова добре написан, с перфектната комбинация от смях, любов и тъга. Още не мога да повярвам колко много се смях и в същото време и плаках докато четях тази книга. Героите бяха толкова невороятно добре и реално написани – наистина имах чувството, че са действителни личности и мога да общувам с тях и да се докосна до света им.

„Можем да се отдадем или на живота, или на смъртта, Уве. Трябва да продължим напред.“

А Уве е един очарователен сърдитко и ми харесва как авторът е показал човечността чрез Уве. Как дори и сърдитият и ядосан старец се нуждае от любов в живота си. Романът е толкова добър, че единствено мога да кажа – не се чудете, а идете да си го купите веднага!!!

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ!

Много се зарадвах, когато разбрах, че е направен и филм по романа. Ще пусна трейлъра тук, за да можете да се докоснете до Уве и чрез филма. Но горещо препоръчвам първо да прочетете книгата, защото филмът е хубав, но не и на половината добър, колкото книгата.

One thought on “Човек на име Уве/ A Man Called Ove

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: