Виновни до доказване на противното/ Truly Madly Guilty

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: Виновни до доказване на противното/ Truly Madly Guilty
  • автор: Лиан Мориарти
  • страници: 416
  • жанр: романтична/ драма/ мистерия
  • издателство: „Хермес“
  • издадена: 2017
  • оценка: 4/5
  • дата: 09.11.2019

Шестима отговорни възрастни. Три сладки дечица. Едно дружелюбно кученце. Поредният обикновен, приятен уикенд в предградията на Сидни. Какво би могло да се обърка?

Животът на Сам и Клемънтайн е прекрасен, макар и доста натоварен. Сам току-що е започнал мечтаната нова работа, докато челистката Клемънтайн се подготвя за най-важното прослушване в кариерата си. Двамата се грижат и за момиченцата си – Холи и Руби.

Клемънтайн и Ерика са добри приятелки от детинство, които се разбират само с един поглед. Ерика е израснала в техния дом, където намира сигурност и приятелство.

Семействата на Клемънтайн и Ерика са поканени от новите им съседи на барбекю. Толкова е лесно да откажат, но се съгласяват.

Два месеца по-късно дъждът в Сидни не спира, а Сам и Клемънтайн не престават да се питат: Защо не казахме „не“? Случилото се по време на барбекюто извaжда на показ пукнатините в привидно стабилния им брак. Те са напът да осъзнаят колко необикновен е бил обикновеният им живот. Но на каква цена?

Роман на годината на Goodreads! (2016 г.)

Това е втората книга, която чета от Лиан Мориарти и това, което ме изненада е, че е съвсем различна като стил от „Големите малки лъжи“.

„Виновни до доказване на противното“ е една романтична мистерия, която разказва за три много различни семейства и един самотен старец. Тъй като романът е мистерия няма да обяснявам много за сюжета, за да не издам нещо интересно. Най-основното е, че преди известно време, всички тези хора са присъствали на едно приятелско барбекю и оттогава не са същите.

Мога, обаче да разкажа повече за героите. Нямам любимци, защото авторката е създала много реалистични персонажи със собствените им плюсове и минуси, които всички ние имаме и предполагам, че всеки може да намери подобни качества от своя характер като тези на героите в романа.

Нека започна първо от най-малките – Руби, Холи и Дакота. Обикновено не обичам да присъстват герои деца в книгите, които чета, защото са леко досадни и не са толкова интересни, но този роман е едно от малкото изкючения. Двете сестрички Руби и Холи са описани ужасно сладко, две малки остроумни и хитри дечица, които също са представени реално – не като ангелчета, а като човешки същества, с добрите си и лоши черти. А пък Дакота ми хареса, защото е отговорна и интересна и най-любимото ѝ занимание от всичко е четенето на книги.

За Сам и Клементайн не мога да кажа нищо по-интересно, защото те са буквално представата за нормална и обикновена двойка. И двамата са приятни, но не и много интересни.

Другата двойка – Вид и Тифани са малко по-различни. Той е, може би, най-общителният и добронамерен съсед, който някой може да има, а пък Тифани е една по-освободена и различна домакиня, която има доста интересно минало.

Най-интригуващите герои за мен бяха Ерика и Оливър. Те са доста странни хора, които не могат точно да се впишат в обстановката около тях, но за всичко си има причина. Точно чрез тези двама герои, авторката описва колко важна е средата, в която израства един човек.

Ерика е беляза от дете като мръсното момиче, с което никой не иска да си играе, защото е странна и не пуска никой в къщата си, но те не знаят, че Ерика се срамува от живота си, защото майка ѝ е от онези хора, които ги дават по телевизията и ги наричат „събирачи“. Тя израства в една наистина откачена обстановка и единственото нещо, което ѝ помага е семейството на Клементайн. Точно заради проблемите на майка ѝ Ерика развива доста мании като възрастен и не е лесно да се общува с нея.

Оливър пък е дете на алкохолици. Свикнал да бъде пренебрегван от малък от собствените си родители, което също довежда до неговите собствени малки мании. Една, от които е силното му желание да бъде баща и да поправи всички грешки, които родителите му не са успяли. Той е готов да има семейство, което да закриля със зъби и нокти.

Всички герои в романа бяха колкото обикновени, толкова и различни и странни и точно това ме накара да харесам книгата.

Другото нещо, което много ми хареса беше, че постоянно се споменава в книгата какво точно свири Клементайн или пък какво слуша. Много е приятно да си пуснеш същото нещо и да го слушаш докато четеш как героинята в книгата свири същото нещо. Някак по този начин изживяваш музиката заедно с нея. „Виновни до доказване на противното“ със сигурност не е типичната мистерия и според мен точно това я прави по-интересна.

Коментарите са изключени.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: