Нощ

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Нощ“
  • автор: Камелия Кучер
  • страници: 272
  • жанр: историческа/ романтична
  • издателство: „Хермес“
  • издадена: 2019
  • оценка: 5/5
  • дата: 20.10.2019

Рим, 1943 г.

В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща й, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта.

Умбрия, 1991 г.

Виторио води тих и усамотен живот, докато един ден пътя му пресича непознато момиче с лунички, което му напомня миналото. Избягала от дома си, своенравната Лучия е познала болката от загубата също като него. В желанието си да й помогне, Виторио постепенно разголва душата си, връщайки се към спомените си за копнежите, отчаянието и любовта, озарила живота му. И решава да разкаже в книга историята на тази любов.

Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си.

Имам толкова уникални впечатления от тази книга…

Нека Ви издам първо една малка тайна за писането на ревютата. По принцип, когато пиша ревютата, ги пиша направо на лаптопа, с малки изключения… Изключенията са книгите, които оставят толкова голям отпечатък върху мен, че не е възможно да ги опиша освен, ако не е на ръка, с любимата ми химикалка и тетрадка. Някак по този начин ревютата се получават доста по-добре и думите се леят сами. Може да е старомодно за някои, но за мен е перфектно и това е моят малък ритуал за любимите ми книги. Разбира се, „Нощ“ стана едно от тези изключения, защото ревюто за тази книга трябва да идва главно от сърцето, а не от главата.

„Има неща, които избождат човешките очи. Има неща, които смазват човешкото сърце. Има неща, които опустошават човешкота душа. Има неща, които обезмислят човешкото същестуване. Има неща, които обезценяват човешкия живот. Правят се от хора.“

Първоначално нямах очаквания за този роман, тъй като това е първата книга, която чета от Камелия Кучер, но когато започнах да я чета… Талантът се позна още от първата страница и бях изключително и приятно изненадана.

„Нощ“ разказва една трагична история, история с много пластове. Книгата се разказва от гледната точка на главния герой Виторио като дете през 1943 година, а след това и като възрастен през 1991 година. Дейстието се развива главно във величествения Рим и Умбрия. Виторио е една душа, която още като съвсем малък разбира какво иска най-много в живота си, въпреки че не го осъзнава веднага. А това, което иска е тя. Ева. Свитото момиче, което обича да чете и да свири на цигулка. Момиче, което Виторио наблюдава и закриля отдалече чрез един бинокъл. До една съдбовна нощ, когато Ева и семейството ѝ са отведени надалеч. Точно след тази нощ животът на Виторио започва драстично да се променя. Въпреки че никога не е имал пряк контакт с Ева, той усеща отсъствието ѝ с всяка частица от себе си, сякаш някой е разбил душата и сърцето му. Минава време и Виторио се опитва да започне да води пак някакъв нормален живот, докато не го връхлита още една трагедия…Но за това ще разбере повече, когато прочетете романа.

„Когато човек загуби някого, без когото живее наполовина, съзира скрити послания навсякъде около себе си. В шума от нечии стъпки, в подухването на вятъра, в слънчевите лъчи сутрин, в падналия предмет у дома, във внезапно изгасналата цигара, в яростния дъжд, в нечий чужд поглед, в някоя случайна дума или прочетено изречение в книга, дори в собствените си мисли. За да продължи да същестува. Сякаш, ако знаците внезапно изчезнат, ще изчезне и той.“

Докато светът на Виторио се разпада бавно, навън предишният свят си отива с още по-бързи темпове. Войната тогава е във връхната си точка и взима своите жертви и всичко, което Виторио познава е възприемал за нормалмно, започва да се променя. А Ева все така я няма, до един ден след години, когато я вижда отново. Но Ева има на свой ред още трагедии и ужасяващи случки, които все още не знае как да преодолее и как да живее след тях…

„Войната е крадец без лице.“

В същото време, авторката ни пренася в Умбрия през 1991 година, когато Виторио вече е възрастен и съдбата го среща с Лучия. Лучия е младо момиче, което е изпаднало в беда и Виторио решава да ѝ даде подслон и да се грижи за нея. В последствие разбира, че и тя има своите тайни и минало, за което не обича да говори и което я е наранило толкова много, че е избягала от дома си.

Камелия Кучер плавно и много умело препраща читателя, ту в едното време, ту в другото. Това допринася книгата да е още по-интересна. Сюжетът на романа е завладяващ, но за мен този път героите бяха по-важни и интересни. Аз разбирам кога една книга е добра, когато започна да се влюбвам в героите, когато плача и се се смея заедно с тях… А тези герои са просто уникални. Виторио с лоялния си характер, винаги поставящ чувствата на останалите пред своите собствени, момче, което наистина има сърце само за една жена на този свят…

Разбрах, че да плачеш, не е толкова лошо. Защото означава, че все още имаш надежда, като си изплачеш мъката, да ти олекне.

Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното.

Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, докато дойде твоят ден да се разпаднеш.“

А пък Ева… Не знам откъде да започна за нея. Като всеки човек и Ева има своите плюсове и муниси. За мен Ева е много любим герой, защото намерих много от себе си в нея. Свито момиче, което обича да чете и да свири. Момиче, което е преживяло огромни трудности и въпреки това продължава да живее пълноценно, изпълена с доброта и състрадателност. Камелия Кучер е свършила идеална работа с описанието на героите, особено с този на Ева.

Погледът й съдържаше отговорите на онези въпроси, които още не си задал. Усмивката й казваше повече от която и да е изречена дума. Свиреше на цигулка така, че дори глухият би могъл да чуе музиката, лееща се изпод пръстите й… бях сигурен, че луничките й са дар от Бога, за да намеря по тях пътя си до нея. Съзвездията на моя живот.“

А сега и за двете луди глави – Сантино и Лучия. О, те наистина допринасят много към романа.. С техните вечни шеги и хумор и странните си характери. Наистина ме накараха да се усмихвам и смея.

Като цяло, „Нощ“ е една от книгите, които ме изненадаха много тази година и определно си направи местенце на лавицата ми с любими книги. Невероятна история, която трябва да се чете със сърцето, а не с очите. Препоръчвам я на всички, които обичат да четат трагичните истории от Втората световна война и на всички българи, за да видят, че има все още такива, които са майстори в литературата.

„За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: