Момичето, което бях/ The Girl You Left Behind

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: Момичето, което бях/ The Girl You Left Behind
  • автор: Джоджо Мойс
  • страници: 432
  • жанр: романтична/историческа
  • издателство: „Хермес“
  • издадена: 2015
  • оценка: 5/5
  • дата: 09.08.2018

Първата световна война. Художникът Едуар Льофевър е мобилизиран и заминава на фронта. Съпругата му Софи остава при сестра си Елен в окупирания от немците френски град Сен Перон. Двете държат семейния хотел „Червения петел“, който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери.

Портретът на Софи, нарисуван от съпруга й, привлича вниманието на немския комендант. Обсебен от картината, той не може да й се насити. Насред ужаса на войната все още има хора, способни да оценят красотата. Портретът помага на Софи да не забрави коя е била. Помага й да се бори.

Едуар е пленен и изпратен в концентрационен лагер с тежък режим. Готова на всичко, за да го види отново, Софи се обръща за помощ към коменданта…

Англия, 2006 г.

Тридесетгодишната Лив Холстън се опитва да преодолее болката от преждевременната смърт на съпруга си Дейвид. Сили да продължава да живее й вдъхва портретът, който Дейвид й подарява за сватбата им. Случайна среща разкрива истинската стойност на картината, нарисувана от Льофевър, и драматичната й история.

История, която ще изплува на повърхността и ще преобърне живота на Лив…

С новата книга на Джоджо Мойс на пазара реших да направя ревю на една нейна по-стара книга, която е една от любимите ми.

Това е изумителен роман, който красиво свързва настоящето и миналото в приказка, която разказва за войната, борбата и любовта.

„Момичето, което бях“ се разказва в две различни времена. Първата част е разказана от гледната точка на жена, която е живяла в окупирана Франция през 1916 година, а пък втората част от жена, която живее в Лондон и разказва историята си в наше време. Преди да започна да чета „Момичето, което бях“ не бях чела никакви исторически книги, но тя ме накара да ги заобичам толкова много.

Първата част от романа разказва за окупирана Франция, за Софи и семейството ѝ. Тя живее в малкото им селце заедно с брат си, сестра си и децата на сестра ѝ в техния преди работещ хотел. Съпругът ѝ, както и този на сестра ѝ са някъде на фронта и нямат никакви вести от тях. Къщата им, която преди е била уютен и приличен хотел, сега е разбита и занемарена заради германците. Единственото кътче, което още работи е барът. Точно там хората от селото намират утеха от времето и жестокостите, които са ги застигнали.

Джоджо Мойс започва романа описвайки хората в селото като за една голяма сполотена фамилия, а след това всичко става все по-мрачно с продължаването на войната. Хората стават по-мрачни, по-съмнителни дори и към най-близките си.

Софи изпитва това чувство на свой гръб, когато германците идват в дома им и комендантът им се увлича по картината на Софи (Момичето, което бях) , която съпругът ѝ е нарисувал преди време. За нейно голямо нещастие, комендантът след това започва да се увлича и по самата Софи. След като всички я обвиняват, че е сътрудник на германците, тя прави последен отчаян опит да върне своят съпруг Едуард вкъщи.

Трябваше да минат години, преди да може да гледа чуждо щастие, без да скърби за загуба на своето. 

Точно, когато настъпва тази повратна точка в живота на Софи, авторката ни прехвърля в днешен Лондон. Тя ни запознава с Оливия, която е останала вдовица преди четири години, след като мъжът ѝ умира. Дори след четири години и съвети от близките ѝ да продължи напред, Оливия все още скърби по съпруга си и се вкопчва във всяко едно нещо, което ѝ носи спомен за него. Тя дори прави втора ипотека на къщата им, защото не иска да остави архитектурното завещание, над което съпругът ѝ е работил. След време Оливия среща Пол и се влюбва малко по малко в него, но тогава научава нещо друго, което я кара да преосмисли цялата им връзка.

Историите на Софи и Оливия са свързани чрез картината „Момичето, което бях“. След като Оливия разбира, че наследниците на Едуард искат картината, която в момента е при нея, тя започва да разкрива истината от миналото, от живота на Софи и Едуард по време на Първата световна война. Точно чрез това търсене на миналото, Джоджо Мойс представя малки частици ту от живота на Оливия, ту от този на Софи.

„Момичето, което бях“ е трогателна книга, която не само дава поглед върху условията на простите хора през Първата световна война, но и разказва две прекрасни любовни истории. Книга, към която се пристрастяваш и не можеш да оставиш докато не я прочетеш, а дори и след това… Това е една от онези книги, които променят денят ти, мислите ти и дори светът ти. Прочетете я, защото според мен това е най-добрата творба на авторката.

One thought on “Момичето, което бях/ The Girl You Left Behind

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: