Крадецът на книги/ The Book Thief

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: Крадецът на книги/ The Book Thief
  • автор: Маркъс Зюсак
  • страници: 472
  • жанр: исторически роман/ фантастика
  • издателство: „Пергамент Прес“
  • издадена: 2010
  • оценка: 5/5
  • дата: 11.05.2019

Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач…

Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта.

Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги.

Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

Това е разказ за:

   – едно момиче;
   – известен брой думи;
   – един акордеонист;
   – няколко фанатични германци;
   – един еврейски юмручен боец;
   и много кражби.

Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти.

Реших да напиша ревю на „Крадецът на книги“, защото скоро ще напиша и за новата книга на Маркъс Зюсак „Мостът на Клей“. Знам, че книгата е от 2010 година и много от Вас са чели вече „Крадецът на книги“, но аз я прочетох скоро и наистина бях удивена и едновремено съкрушена след прочитането ѝ и смятам, че тази книга заслужава едно доста подробно и дълго ревю.

„Крадецът на книги“ е едно съкровище. Това е книга, която за мен е една от съвременните класики.

„Крадецът на книги“ се развива в Германия през 1939 -1943 и разказва историята на Лизел. История, която момиченцето е написало в книга през тези години и Смъртта сега я разказва. Ако се замислите и двете са до някъде крадци на книги. Лизел започва да краде само по една книга и то доста рядко, но след това започва доста по-често, тъй като е завладяна от магията на книгите. Смъртта взима тетрадката от Лизел, след като тя я оставя, защото е съкрушена от разрухата на улицата ѝ и най-вече от загубата на семейстовото и дома ѝ и така Смъртта започва своя разказ.

ЕДНА МАЛКА ИСТИНА

„Аз не носа коса или сърп. Нося само черна мантия с качулка, когато е студено. И нямам онова подобно на череп лице, което обичате да ми приписвате. Искате да знаете как изглеждам? Ще ви помогна. Намерети си огледало, докато продължавам да разказвам.“

Лизел изживява един доста тежък живот още от много ранна детска възраст. Тя не познава баща си, а майка ѝ я оставя на непознати хора да я осиновят, защото смята, че така е по-добре за нея, а пък братчето ѝ умира по пътя за новия дом. Както вече е споменато в анотацията, Смъртта посещава Лизел три пъти и първият път е, когато момиченцето е само на девет години. Тогава Смъртта идва за братчето ѝ и Лизел извършва първата си кражба на книга, когато вижда книгата да лежи близо в снега до гроба на братчето си.

Приемните ѝ родители са Ханс и Роза Хуберман, които са бедни германци и получават малка издръжка за осиновяването ѝ. Ханс още от самото начало, взима Лизел под крилото си и я учи да чете и да свири на акордеон. Роза е малко по-странен характер, но след време и тя започва да обича Лизел като своя дъщеричка. Още от началото Лизел си става приятелка със съседчето Руди и стават неразделни.

„Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”

Другият главен герои е евреинът Макс, чийто баща е бил приятел на Ханс и те му дават подслон по време на войната в техния дом. Лизел става много близка с Макс и стават приятели. Историята им е доста дълга и също така тъжна, но смятам да спра до тук със сюжета, тъй като повечето от Вас са я чели, а пък тези, които не са ще са по-доволни от прочитането ѝ без спойлери.

Бих искала обаче да разкажа повече за писането на автора. В самото начало на книгата, поне аз, не мога да оценя сюжета за няколко страници, но стилът на писане се забелязва веднага. Точно това ме плени в тази книга. Още от първото изречение читателя е пленен. Скоро прочетох някъде, че книгите се четат по два начина: четеш самата история на книгата и четеш това как е написана. Двата начина не са съвсем неразделни, но определно се поддържат.

С „Крадецът на книги“, Маркъс Зюсак показва, че е гениален писател, художник на думите, поет и литературно чудо. Писането му е поетично, преследващо и дълбоко. Смъртта е представена по толкова интересен начин, същество, което е представено ярко като самотно обитавано от духове за миналото, което е привлечено от историята на Лизел и изобщо от човешката природа.

„Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.

Историята е толкова завладяваща, много тъжна и все пак Маркъс Зюсак е успял да представи историята не от онзи най-тъжен ъгъл. Много фактори в тази книга не я правят депресираща и тъжна, защото както всички знаем няма нищо хубаво и красиво по времето на Втората световна война… Но авторът е успял да вкара щипки щастие тук и там. Жив хумор танцува през страниците, а пък великолепието на описанията, както и на героите не може да не Ви накара да се усмихнете заедно с тях. Също така е чудесно да прочетеш такава балансирана история, в която обикновените германци – дори и тези, които са руси и синеоки – са толкова застрашени да загубят живота си, колкото и самите евреи.

Както казах, за мен това е една класика. Роман, който е толкова красиво написан, че прилича на произведение на изкуството, истински шедьовър. Тези от Вас, които не сте го чели, прочетете го! Повярвайте ми, със сигурност ще останете доволни.

One thought on “Крадецът на книги/ The Book Thief

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: