Съвест

  • заглавие: „Съвест“
  • автор: Йоана Вълчева
  • страници: 308
  • издадена: 2015
  • дата: 03.07.2019
  • оценка: 5

В един престъпен свят, където не можеш да разчиташ на никого, няма място за разкаяние. Но една закъсняла съвест се пробужда и подтиква Катя Суворова да загърби работата си на снайперист. За шефа й обаче не съществува отказ и той изпраща по петите й най-добрия си наемник.

В миг на смъртна опасност последният човек, от когото очаква помощ, й подава ръка и двамата се впускат в бягство, пълно с опасности. Преследвани от разгневен мафиот и криещи се от полицията, те ще се опитат да намерят изход с цената на всичко.

Заинтригуващ роман, представящ престъпността от различна гледна точка. Героите в него разказват за обстоятелствата, които ги превръщат от обикновени хора в убийци. И вече нищо не е същото…

Нека първо започна с това колко съм изненадана от таланта на авторката. Много ми харесва стилът ѝ на писане и изобщо ми хареса как е написана книгата като цяло.  Това, до колкото знам е първият роман на Йоана Вълчева и въпреки че има някакви забележки тук и там, трябва да ѝ се признае колко изпипана е книгата.

 Сюжетът на романа също много ми хареса. По принцип, не си падам по романтични трилъри, но този беше интересен. На моменти, историята беше малко предсказуема, но може би това прави романа интересен и лек за четене.  Много ми хареса градацията на главните герои, желалнието им да станат по-добри хора, въпреки миналото си. Може би малко ми липсваше по-обстойно описание на връзката между тях. Връзка, която започна между колеги до такава, която е изградена от любов и надежда за по-добро, но както вече споменах, като за първи роман е просто прекрасен. 

Действието в романа се развива много бързо, без излишни описания. Хареса ми това, че нямаше прекалено описание на полицейската работа, а писателката главно се е фокусирала да представи сюжетната линия на Иван и Катя и това как се превръщат от престъпници в примерни хора. Хора, които имат съвест. Другото нещо, което много ми допадна е това, че Йоана Вълчева е избрала действието да се развива в Русия, а не в България, което беше прекрасно. Хареса ми описанието на Москва, както и на Санкт Петербург.

Единственото нещо, което не ми харесва в тази книга е корицата ѝ. Сюжетът на книгата е динамичен и интересен, а тази корица е точно обратното на това. Според мен, просто не олицетворява напълно книгата и не подканва читателя да си я закупи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s