Добре дошли в блога ми!

„Четящият човек живее хиляди животи преди да умре. Този, който не чете, живее само един“

— ДЖОРДЖ Р.Р. МАРТИН
Featured post

Книжни предложения за месец юли:

1. „Просто любов“ от Джесика Парк

Анотация:

Една вълнуваща сага за обичта и грешките в семейството, за потисканото с години чувство за вина, за болката и уязвимостта. Една история, чиито герои са забавни, остроумни, малко тъжни и много влюбени.

Не е важно какво знаеш и кога проглеждаш. Важен е пътят.

Първокурсничката Джули Сийгъл със сигурност не си е представяла студентските си дни и нощи точно така. Вместо да дели квартира със забавни и щури колеги, заживява в дома на семейство странни птици, където се говори по много теми, но най-важните се избягват. Вместо да се отдаде на страстта си към ученето, потъва в грижи за плашещо умната, чудата и напълно непригодна в социално отношение тринайсетгодишна Селест. Най-неочакваният капан за Джули обаче залага любовта.

Докъде ще я отведе връхлетялото я изневиделица увлечение и какво още се крие под бурната епистоларна връзка, която изгражда паралелен свят в света на Джули?

Черупката на старателно прикриваните тайни постепенно се пропуква…

2. „Брегът на костенурките“ от Диего Галдино

Анотация:

Под сицилианското слънце, на плажовете на омагьосващия град Сикулиана, всяко лято се повтаря прекрасен спектакъл. Стотици костенурки се освобождават от черупките си и едновременно напускат гнездата си, готови да се гмурнат в морето – всички заедно, като вълна в обратна посока. Откакто се помни, Лучия не е пропускала десанта, както го нарича любимата й баба Марта. С изключение на този път: заминава на стаж в голям римски ежедневник. Харесва й да пише за регионалния вестник, но иска нещо повече и сега мечтата й е напът да се сбъдне.

Разбира се, ще й липсват домът й, соленият дъх на морето, уханието от жасмина на баба й и вкусните аромати от кухнята й. И брегът с костенурките. Може би и Розарио… въпреки че разстоянието и раздялата могат да се окажат точно това, от което Лучия има нужда.

Очакват я три месеца в Рим, три месеца истинска журналистическа работа. Три месеца, за да вземе най-накрая живота си в собствени ръце.

Това, което не е очаквала обаче, е да я завладеят очарованието на Вечния град и… сините очи на колегата й – неустоимият американец Кларк Кент. Той постепенно й разкрива красотата на Рим и своето сърце, а Лучия му признава, че иска да остане завинаги в столицата, защото в Сикулиана има само две неща, за които ще тъгува – баба й и морските костенурки. Обещават си с Кларк, че следващия път заедно ще отидат на брега да наблюдават десанта. Но преди това трябва и двамата да вземат важни решения…

3. „Четири шепи любов“ от Джо Томас

Анотация:

Слънце и красиви гледки – какво повече може да иска човек?

Невероятно е какво може да се купи онлайн в днешно време. Книги, дрехи, италианска къща…
След вечер, изпълнена с много смях и още повече просеко, Рути се събужда и открива, че е направила оферта за мечтания дом в Южна Италия. И тя е приета…
Ново начало в топлата Пулия е точно това, от което има нужда. А и всичко е по-хубаво от това да спиш на дивана на майка си.
Проливният дъжд и козата, която брани територията си, няма да попречат на Рути да влезе в италианския си дом. Тя е твърдо решена да преобърне съдбата си и да изживее мечтите си, въпреки че не знае нищо за управлението на маслинова ферма. А темпераментният и привлекателен съсед Марко и огненото му семейство никак не ѝ помагат.
С промяната на сезоните и пускането на нови корени реколтата маслини разцъфтява, а Рути открива красотата на живота в топлината на средиземноморското слънце. Изглежда все пак е възможно да намери своето парченце Dolce Vita по пътя.

4. „Лято край Брега на светулките“ от Джени Хейл

Анотация:

Понякога една детска мечта може да ни помогне да намерим истинското щастие

Да построя еднометров пясъчен замък.

Да стана фотограф.

Да се преместя да живея на някое ново място.

Да целуна момче, което обичам.

Да си пожелая нещо и то да се сбъдне.

Това е списъкът с цели на дванайсетгодишната Хали. Когато е на трийсет обаче, тя проклина деня, в който го е написала. Защото последната воля на обичната й леля Клара е тя да го изпълни, за да получи наследството си.

За Хали имението край градчето Бряг на светулките е любимото място на света. С красивата къща на плажа, големия дъб на двора и верандата, гледаща към тюркоазения океан. Тук тя винаги се е чувствала у дома.

Сега обаче, когато пристига заедно с майка си, сестра си и най-добрия си приятел Бен, сърцето й се къса. Чичо Ханк е самотен и съкрушен. Леля Клара вече я няма, а на Хали така й липсват нейните съвети.

В края на лятото ще се окаже, че за да намери отново щастието, Хали просто трябва да изпълни точките от стария списък. Колко ли трудно би могло да е това?

5. „Римска тайна“ от Карън Суон

Анотация:

Потопете се във вълнуваща и магична история на фона на Вечния град.

Открийте истината за живота на момичето с най-невероятния късмет на света…

Лейни Валънтайн е нежното цвете, което краси една от най-богатите американски фамилии. Родена в средата на XX век, тя е отгледана в безмерен разкош. На бляскавото парти за шестнайсетия си рожден ден Лейни открива и любовта и решава да се втурне веднага в истинския живот, който обещава всевъзможни наслади. Но дори и в света на супербогатите се крият жестокост и опасности. И тя ще преживее своя дял разочарования, преди след години лутания да открие мъжа, който ще ѝ даде единственото, което няма – благородническа титла и достъп до висшето италианско общество.
В настоящето Елена Дамяни е сред най-мистериозните богати жени във Вечния град. Обитава истински дворец, който е непристъпен за простосмъртни. Наивното момиче отдавна го няма – тя е сменила името си, а и животът ѝ е поднесъл поредица от горчиви дарове. И сега е решила да разкаже своята история, за да се противопостави на лъжите за нея, които пълнят жълтите вестници от десетилетия.
За тази цел наема жизнената Франческа, която живее своя la dolce vita по римските улици, развеждайки туристи и списвайки своя набиращ популярност блог. Възрастната принцеса и младото момиче без синя кръв поемат на пътешествие из миналото, което ще промени из основи настоящето и за двете.
Защото в тунелите под двореца се крият смайващи тайни, които трябва да излязат наяве…

6. „Почти перфектна почивка“ от Луси Деймънд

Анотация:

Може ли една почивка да промени живота ти завинаги?

Мечтаете ли за бягство от реалността?

Настъпил е сезонът на отпуските, а красивите местности и плажове около Корнуол очакват ожаднелите за разтуха туристи. Слънцето напича, шезлонгите са разгънати, чашите се пълнят с вкусни и омайващи коктейли, а съдбата на три жени ще се реши в рамките на дни.
Емa и Джордж отскоро са двойка и любовта им е прекалено силна, за да бъде обуздана, ала дали присъствието на децата им от техните предишни връзки ще застраши хармонията помежду им? Маги пък се надява, че покрай плажната идилия ще успее да се сближи със своята отчуждена дъщеря, докато изневиделица не се появява бившият ѝ съпруг – човек, който ламти за доверието ѝ, въпреки че е разбил сърцето ѝ. Подобно на тях, Оливия бяга от напрежението вкъщи, само че миналото я преследва и скоро ще я принуди да признае най-съкровените си тайни…
Луси Даймънд ни предлага да надникнем в живота на обикновени хора, в чиито необикновени взаимоотношения се отразяват темите за приятелството, семейството и надеждата. Едновременно трогателна, романтична, сладко-горчива и остроумно написана, Почти перфектна почивка е съвършеното лятно четиво, което ще ви помогне да се освободите от стреса и да забравите досадното ежедневие
.

7. „Лятото, когато срещнах Джак“ от Мишел Гейбъл

Анотация:

Авторката на бестселъра „Парижкият апартамен“ създава незабравим роман, вдъхновен от любовната история между 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди и полската имигрантка Алисия Дар.За света той е Джон Фицджералд Кенеди — харизматичен политик, останал в историята като един от най-знаменитите президенти на САЩ. За близките си е просто Джак. Джак Кенеди — така се представя пред русата чаровница в една късна лятна вечер на полуостров Кейп Код. И от този миг нататък нейният живот вече не е същият.
През 1950 г. Алисия пристига в Хаянис, за да преследва своята американска мечта. Нужни са й не само пари. Нужни са й нови спомени, за да замени онези от войната в Полша, от годините, прекарани в укритието на манастира, от последните месеци в лагера, от тайните, които е по-добре да не споделя с никого.
Връзката на Алисия и Джак изглежда като летен флирт, но скоро двамата вече са сгодени. Уви, сватбата е осуетена от бащата на Джак, който има съвсем ясна представа за бъдещето на сина си. Младият Кенеди трябва да стане президент на САЩ.
Алисия няма друг избор, освен да забрави лятото, в което среща Джак. Красавицата заминава за Холивуд, където се сприятелява със знаменитости като Катрин Хепбърн и Мерилин Монро и излиза с легенди като Гари Купър. Но Джак продължава да е част от живота й. Десет години след първата им среща, в навечерието на встъпването му в длъжност като президент, двамата трябва да си изяснят какво означават един за друг сега и завинаги.
„Лятото, когато срещнах Джак“ умело преплита разказваческия талант на Мишел Гейбъл с изумителния живот на Алисия Корнинг Кларг — жената, която според директора на ФБР е получила огромна сума от клана Кенеди, за да мълчи. Не само за връзката си с Джак, а и за една далеч по-голяма тайна — общото им дете.

Какво прочетох през месец юни:

Ахх, мина и пърият месец от лятото и половината от годината. Много се радвам да ви споделя, че за първите шест месеца от 2020 прочетох точно тридесет книги. А през този месец успях да прочета шест от тях и най-хубавото нещо е, че една от тези шест книги ми влезе в топ 10 на най-любими книги. А коя е тя, ще разберете малко по-надолу… 🙂

Обичайно започвам реда на прочетените книги от тази, която най-малко ми е харесала към тази, която ми е направила най-добро впечатление. И така, започваме с..

1. „Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров

Rating: 2.5 out of 5.

Както споделих в ревюто ми за книгата, историята за дракона Риналу и вещицата Алгира не ми допадна много, защото ми беше леко скучна на моменти и мисля, че е по-подходяща за подрастващи деца, но пък ми хареса стилът на писане на автора.

2. „Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе

Rating: 4 out of 5.

Книгата разказва за едно по-различно момиче, за Дита, която е била готова да жертва живота си само за да бъде библиотекарката в Аушвиц, защото е знаела. че всеки има роля в този живот и това е била нейната, да помага на останалите и да вдъхва надежда на другите деца в лагера чрез магията на книгите.

3. „Нощта“ от Ели Визел

Rating: 4 out of 5.

Книга, която се чете много трудно. Книга, която е наситена с много истинност и болка, както и промяна. Промяната в едно еврейско дете, което е било отглелдано и възпитано да вярва в Господ, но не успява да продължи след като попада в Аушвиц. Книга, която разказва за вътрешната борба на духа в едно ужасяващо време.

4. „Красиво безразсъдство“ от Л.Дж. Шен

Rating: 5 out of 5.

„Красиво безразсъдство“ е една лека романчина история, която разказва за Пен и Дария, които изучават тънката линия между омразата и отмъщението и любовта.

5. „Пътят на Силка“ от Хедър Морис

Rating: 5 out of 5.

„Пътят на Силка“ е продължението на съдбата на изстрадала Силка, която пристига в Аушвиц още като младо момиче и изтърпява истински терор от страна на немците, които я насилват години наред, а след това, когато най-после мисли, че може да изгради живота си отначало е осъдена от руснаците и изпратена в поредния затвор за още дълги години…

6. „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс

Rating: 5 out of 5.

А ето, че стигнахме и до най-големия ми фаворит за този месец. Смея да кажа, че „Изхвърлени в Америка“ наистина е сред класиките на нашето време. Книга, която засяга много актуални и болни теми в съвременното ни общество. Разказва за една майка, която е принудена да преживее едно от най-тежките пътувания с малкия си син, защото домът им е бил откъснат от тях. Роман, който трябва да се прочете задължително.

Книгохолици, това е тазмесечния книжен обзор. Знам, че в последните два месеца ви засипах предимо с книги за Втората световна война, но бях на такава вълна. Обещавам, обаче през идния месец да ви заредя с много слънчеви и летни книжни ревюта.

Сълзите на дракона

Rating: 2.5 out of 5.
  • заглавие: „Сълзите на дракона“
  • автор: Кръстю Мушкаров
  • страници: 169
  • жанр: фентъзи
  • издателство: ИвиПет
  • издадена: 2015
  • оценка: 2/5
  • дата: 30.06.2020

„Сълзите на дракона“ е разказ за едно вълнуващо приключение на две вълшебни същества – вещица и дракон. Останали сами в жестокия свят, събрани от ясновидещата съдба или от сляпата случайност, те откриват, че за оцеляването си зависят един от друг. Могъщи сили се опитват да ги използват, да ги разделят, и дори – да ги унищожат. Преследвани от жестоки войници и огромни нерфолди, те могат да оцелеят само заедно. И само заедно могат да победят.
Една фантастична история за изграждането на доверието и укрепването на приятелството. И за това колко е трудно да запазиш човешкото и драконското у себе си.

„Сълзите на дракона’ е книга, която разказва за едно необикновено приятелство между дракон и вещица. Съдбата ги среща точно тогава, когато се нуждаят от верен приятел и така Риналу и Алгира поемат по път, който ги води в различни битки в името на правдата.

Честно казано на мен сюжетът на книгата не ми допадна, определено не е моя тип книга и затова и оценката ми е толкова ниска. Беше ми малко скучна на моменти и я оставях и след това започвах отново. Може би тази приказка за Риналу и Алгира би се харесала повече на по-малките читатели, защото е написана по леко детски начин.

Въпреки че сюжетът на книгата не ми допадна, няма как да не спомена, че авторът на „Сълзите на дракона“ наистина пише увлекателно и интересно, с много детайлни обяснения, които пренасят читателя в магическия свят на книгата.

Библиотекарката от Аушвиц/ La bibliotecaria de Auschwitz

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Библиотекарката от Аушвиц/ La bibliotecaria de Auschwitz“
  • автор: Антонио Итурбе
  • преведена на български от Мариана Китипова
  • жанр: исторически роман
  • страници: 368
  • издадтелство: „Изток-Запад“
  • издадена: 2020
  • оценка: 4/5
  • дата: 28.06.2020

Една разтърсваща, сурова история за съдбата на стотиците хиляди лагеристи в „Аушвиц“ и за смелостта и героизма на едно момиче, което дори Третият райх не успява да сломи.

Романът „Библиотекарката от „Аушвиц“ е вдъхновен от истинската история на Дита Полахова, четиринайсетгодишно чешко момиче, депортирано с родителите си в концентрационния лагер „Аушвиц“. Там учителят Фреди Хирш тайно е създал училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, съществувала някога. Състои се от осем разнищени, прокъсани, осеяни с петна книги, но те са истинско съкровище на това място, където притежанието им се наказва със смърт. Малката библиотека е поверена на Дита, която се грижи за томчетата. Всеки следобед ги прибира в скривалището им и всяка сутрин ги изважда и ги разпределя между учителите. Сред целия ужас Дита не се предава, нито губи желанието си да живее и да чете въпреки газовите камери, въпреки нечовешките условия, глада, мръсотията и студа. Именно книгите стават нейният източник на сила. Защото дори в Лагера на смъртта да разгърнеш книга е като да се качиш на влак, с който да заминеш на невероятно приключение. 

„Библиотекарката от Аушвиц“ е още една история за рализчни съдби в лагера на смъртта и една от историите е на едно несломимо момиче, на име Дита, което не се предава духом, нито по време на войната в лагера, нито след нея. Дита е толкова борбена и необикновена, че се бори дори тогава, когато повечето хора биха се отказали.

„Първият урок, който всеки ветеран дава на един новопристигнал, е, че винаги трябва да е наясно с главнаа си цел: да оцелее. Да оцелее още няколко часа още един ден, още една седмица. Никога да не крои големи планове, никога да няма големи цели, а просто да оцелява във всеки момент. „Живея“ е глагол, който се спряга само в сегашно време. „

Тя е библиотекарката в лагер, в който книгите са забранени, но Дита все пак върши работата, защото обожава книгите, обича допира им, обича да навлиза в световете, в които я пренасят книгите и я отделечават от нейния собствен.

“ Тези опасни вещи, чието притежание е толкова опасно, не стрелят, не пробождат, не режат. Това, от коео толкова се страхуват неумолимите пазачи на Райха, са само книги – почти разпаднали се, стари, оръфани, без корици. Нацистите обаче ги преследват неумолимо и налагат върху тях забрана с маниакално усърдие.. В историята на човечеството всички диктатори, тирани и потисници – били те арийци, африканци, азиатци, славяни, независимо дали са защитавали народната революция, привилегиите на висшата класа, Божие повели или строгата дисциплина на военните, независимо от идеологията им, са имали нещо общо – винаги са преследвали ожесточено книгите. Много са опасни, карат хората да мислят. „

Дита се бори срещу глада, срещу мизерията и болестите в Аушвиц, както се бори и срещу смъртта. Тя не се предава дори когато жестокият доктор Менгеле заявява официално, че я следи и че накрая ще се озове на масата му за дисекция. Но дори и след тази смъртна заплаха Дита не се предава и с непреклнен дух продължава работата си като библиотекарка, защото знае, че на това жестоко и тъмно място, училището в семейния лагер и книгите, които са необходими за него, са като искрица живот за децата, учителите и помощниците.

„Много от тях са мразели книгие, когато сса ходели на училище. Книгите са били синоним на досадно учене, на дълги уроци по различни науки, на часове на четене под заплашителния поглед на учителя, на домашни, които им пречат да излязат да играят навън. Но в лагера книгата е като магнит. Не могат да откъснат очи от нея. „

В книгата са преплетени и други истории, като тази на Руди Розенберг, който е един от по-привилегированите затворници, както и историята на директора Фреди Хирш, който пази много дълбоки тайни и е готов на всичко да опази децата в семейния лагер, а също така и много други истории, които ни показват различни гледни точки на войната и мъченията в Аушвиц. Някои от главите разказват и за живота на част от затворниците преди Аушвиц, както и след освобождението им.

Главното нещо, което не ми хареса в романа е това, че героите не успяха да ме грабнат. Може би имаше малко повече излишни обяснения на по-несъществени за мен неща и недостатъчно за самите герои и поради тази причина ми беше леко труден за четене. Почти през цялото време се убеждавах, че може би по-натам ще стане по-интересно, но книгата успя да ме грабне едва към края си и затова ѝ давам оценка 4 от 5. Като че ли очаквах да има повече действие за книга с тези рамери. 🙂

Но пък ми хареса историята на това смело момиче, което не се предава пред нищо и се опълчва на смъртта. Истории като тази на Дита заслужават да бъдат чути и прочетени, защото точно такива борбени хора имат значение в света.

Любим цитат от „Нощта“ на Ели Визел

„Никога не ще забравя онази нощ, първата нощ в лагера, която превърна живота ми в дълга нощ, скрепена със седем печата. Никога не ще забравя онзи дим. Никога не ще забравя личицата на дечицата, чиито тела видях да се превръщат в кълбета дим под нямото небе. Никога не ще забравя пламъците, погълнали завинаги вярата ми. Никога не ще забравя нощната тишина, която завинаги ме лиши от желанието за живот. Никога не ще забравя миговете, погубили моя Бог, моята душа; и опустошените ми мечти. Никога не ще забравя това, дори да ми бе съдено да живея колкото самия Бог. Никога.“🖤🌌

Красиво безразсъдство/ Pretty Reckless

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Красиво безразсъдство/ Pretty Reckless“
  • автор: Л.Дж.Шен
  • преведена от англисйки: Евелина Пенева
  • страници: 380
  • жанр: романтична
  • издателство: „Сиела“
  • издадена: 2020
  • оценка: 5/5
  • дата: 15.06.2020

Пен:

Живея за отмъщението си.
Ч
етири години страдам заради това, което Дария Фоло­ухил ми причини, и сърцето ми вече е само лед.
Взех си първата ѝ целувка. Тя взе единственото, което обичах.
Бях беден. Тя богата.
Сега обаче съм най-бляскавият проект на родителите ѝ.
Живея в къщата ѝ и мога да съм неин мъчител.
Дария Фолоухил си въобразява, че е Кралицата. Заел съм се да ѝ докажа, че не е нищо повече от разглезена принцеса.

Дария:

Всички виждат само бляскавата външност. Кралицата, на която всички завиждат. Не знаят за сълзите.
Високите и тънки като игли токчета пробиват стра­хотни дупки, когато стъпваш с тях по хората.
Един слънчев ден така пробих сърцето на Пен Скъли, че от него потече кръв, а после го метнах в кофа за боклук.
Сега обаче той живее в стаята отсреща и аз искам него, него, само него. Но той е капитанът на отбора, който всички от моята гимназия мрази, и мой доведен брат.
И иска да си платя за всичко.

„Красиво безразсъдство“ определено ме изкара от вълната за Втората световна война и ме пренесе в един свят изтъкан от отмъщение, омраза, семейни драми, както и любов, страст и приятелство. Книгата е много лека за четене и буквално се чете на един дъх.

Дария и Пен са последна година в училище и се мразят още от години, но съдбата ги среща отново, когато са принудени да живеят в един дом. И двамата са изпълни с омраза към другия, към любовта, връзките и изобщо към почти целия свят. Всеки от тях слага всяка сутрин „маска“ пред останалите и крие истинската си същност.

“ От първия поглед беше любов,

от втория омраза,

сласт от третия,

на четвъртия се превърна е моето щастливо число –

моя ще бъдеш и ти. „

„Красиво безразсъдство“ със сигурност е четиво ориентирано повече към тийнейджърите, но героите в книгата определено не са обикновени тийнове. Те са лъжливи, душевно съкрушени и са същински грешници. Особено Дария, на която всичко ѝ е поднесено наготово, тя е ледената принцеса в училището им, момичето, за което се носят слухове, че спи с директора и момичето, което има всичко. Тя е красива, хитра, успяла и богата и точно заради това всички ѝ завиждат. Точно поради тази причина Дария няма никакви истински приятели и никой не знае всъщност какво става в дома ѝ и дори не подозират колко по-различна е Дария наистина, когато не трябва да издига стени около себе си. Тя е едно момиче, което се чувства пренебрегнато и отхвърлено от собствената си майка. Момиче, което от завист прави почти необратима грешка и това ѝ струва връзката с майка ѝ, както и човечността и добротата ѝ. От този момент, Дария решава, че ще бъде ледената кралица, за която всички така или иначе я смятат.

„Да се прави човек на щастлив беше още по-депресиращо от това да е просто своето мрачно аз.“

Пен също е доста объркан герой, който остава без почти нищо и затова се налага да живее в къщата на Дария. През цялата книга той е разкъсван от лоялност към семейството си и любовта, която изпитва към забраненото за него момиче. В неговия живот нищо не му идва наготово и затова се бори със зъби и нокти да вземе стипендия за добър колеж. Пен е от онзи тип момчета, които се пряват на големи мъжкари, тъй като е израснал в дом без любов. Баща му ги напуска, когато е още малък, майка му е наркоманка, а вторият му баща го бие. И все пак фасадата му се пропуква, когато започва да живее под един покрив с Дария.

Много ми хареса колко добре авторката е описала страстта и любовта между двамата герои. Краят на книгата също беше доста приятна изненада и нямам търпение да излезе и втората част от поредицата.

„Красиво безразсъдство“ е подходяща за тийнейджъри, но и за хора, които обичат да се откъсват от забързанато ежедневие и да се върнат пак към ученическите трепети, през които всички минаваме. Но романът със сигурност не е обикновената тийн любовна връзка, има доста обрати и случки, които не са присъщи за толкова млади хора, та дори и за възрастни. Книга, която показва, че родителите трябва да обръщат внимание на децата си в тези години най-много, да бъдат не само техни възпитатели, но и опора и приятел, защото много често децата се затварят в себе си и изграждат един съвсем различен персонаж, който „слагат“ пред останалата част от света.

Нощта/ La Nuit

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Нощта/ La Nuit“
  • автор: Ели Визел
  • преведена на български от: Калоян Праматаров
  • страници: 143
  • жанр: историческа
  • издателство: „My Book“
  • издадена: 2020
  • оценка: 4/5
  • дата: 12.06.2020

Една от най-рязтърсващите книги за Аушвиц!

Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия ми живот в една дълга нощ…

Роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния, Ели Визел e едва петнадесет годишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му cecтpа, a след това  –  в Буркенау, където губи и баща си.

„Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е.

„Нощта” е  книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това.

„Нощта“ дава един по-уникален поглед над концентрационните лагери и изобщо към жестокостта на Втората световна война. Въпреки, че авторът е написал книгата вече на зряла възраст, той описва част от събитията по детски, както ги е почувствал тогава, когато е бил едно невинно и все още подрастващо дете.

Книгата представя живота на Ели Визел и неговия баща в различни концетрационни лагери, първо в Аушвиц-Биркенау, след това в Буна и най-накрая в Бухенвалд. Друг уникален аспект от тази книга е, че няма почти никакви описания и прекалени разсъждения. Авторът описва отделни случки и почти цялата книга е изпълнена с действия, които на моменти те оставят не само без думи, но и без въздух. „Нощта“ е онзи тип книги, които те разтърсват до костите и на моменти трябва да я оставиш за малко, за да събереш сили да продължиш с историята и затова, колкото и да е мъничка като обем, тази книга изисква време. Начинът, по който авторът описва загубата първо на дома си, след това раздялата с майка си и невръстната си сестричка и най-накрая с баща си. Ели Визел разкрива една много дълбока страна от човешката природа. Една тъмна страна, която е първична, която ни държи, когато сме на косъм от смъртта. И тогава човек може да мисли само егоистически, за съня и храната, от които се нуждае тялото и би наскърбил и дори убил и най-близкия си човек.

„Вече се интересувах само от чинията с всекидневната супа и от комата изсъхнал хляб. Хлябът, супата – това беше целият ми живот. Бях само тяло. Или може би нещо още по-нищожно: един изгладнял стомах. Единствено стомахът долавяше, че времето минава.“

Тази ужасна и мрачна страна от всеки човек се крие дълбоко в самите нас, но ужаси като тези на Втората световна война изкарват тези демони на повърхността, както е станало с доста от затворниците в концентрационните лагери. Точно това ме впечатли в тази книга, защото Ели Визел е описал това съвсем откровено и уиязвимо. Той е описал този човешки мрак не само в заобикалящите го хора, но и в самия себе си.

Ели Визел описва загубата на много неща в живота си, както казах вече, той губи дома си, мястото си в обществото, семесйтвото си, но и губи своя Бог. Общност, в която са учени от малки, че Господ е най-важното нещо в живота им и трябва да се уповават на него за всеки един аспект от живота си. Но в крайна сметка, кое дете, та дори и зрял човек би могъл да вярва в своя Бог напълно след като вижда как се хвърлят деца в крематориумите, след като видят как отвеждат и семействата им натам….

„Благословено да е името на Вечния!

Но защо, защо да Го благославям? Всичките ми фибри се бунтуваха. Защото Той беше допуснал хиляди деца да бъдат изгорени в рововете? Защото беше позволил да съществуват шест крематориума, работещи ден и нощ, и в събота, и в празнични дни? Защото в Своето велико всемогъщество беше създал Аушвиц, Биркенау, Буна и толкова други фабрики на смъртта? Как бих могъл да Му кажа: „Благословен да си, Ти, Вечният, Господарю на всемира, който ни избра измежду народите, за да бъдем измъчвани ден и нощ, за да гледаме как нашите бащо. майки и братя свършват в крематориумите? Да се свети името Ти, Ти, който ни избра, за да бъдем пренесени в жертва на Твоя олтар?“

Според мен главното нещо в тази книга е загубата на връзката между едно еврейско дете и неговия Бог, защото за малкия Ели Визел това е било най-важното нещо преди живота му в концетрационните лагери.

„Днес вече не се молех. Вече не бях способен да се жалвам. Напротив, чувствах се много силен. Аз бях обвинителят. А Бог беше обвиняемият. Бях прогледнал и се бях оказал сам, ужасно сам на този свят, без Бог, без човеци. Без любов и милосърдие. Бях вече само пепел, но се чувствах по-силен от Него, Всемогъщия, с когото толкова дълго време бях свързал живота си. Насред това молитвено множество бях сякаш страничен наблюдател.“

Тази книга е наистина различна от останалите книги за Втората световна война, но и не ми хареса напълно, защото според мен на някои места трябва да има повече обяснения и разсъждения върху жестокостите, които авторът описва. Това е единственото нещо, което не ми достигна и затова давам на книгата 4 звезди и все пак си заслужава да се прочете, защото дава един много по-различен поглед над човешката природа, както и на връзката ни с Бог. И най-важното е, че трябва да се прочете, за да се помни всичко това, което е станало през Втората световна война.

„Забравата би означавала опасност и обида. Да забравиш мъртвите би означавало да ги убиеш втори път. И ако, освен убийците и съучастниците им, никой не е виновен за тяхната първа смърт, то ние сме виновни за повторната им гибел.

Пътят на Силка/ Cilka’s Journey

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Пътят на Силка/ Cilka’s Journey“
  • автор: Хедър Морис
  • преводач: Маргарита Дограмаджян
  • страници: 376
  • жанр: исторически роман
  • издателство: „Рива“
  • издадена: 2020
  • оценка: 5/5
  • дата: 07.06.2020

Силка – Сесилия Клайн, е едва на шестнадесет години, когато през 1942 година е откарана в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау и принудително е отделена от останалите затворнички.

Когато лагерът е освободен от Червената армия, деветнадесетгодишното момиче вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Вместо това е заподозряна в колаборационизъм и е осъдена на петнадесет години изправителен труд.

В Сибир Силка се сблъсква с вече познатия ужас на смъртта и терора. Въпреки тежкото всекидневие младата жена намира сила да продължи напред, да създаде приятелства, да лекува и да помага.

Тук тя открива в сърцето си и място за любовта.

Романът е базиран на вълнуващата истинска история за любовта и оцеляването на една силна жена.

Голямо чакане беше за тази книга… Още миналата година, когато прочетох „Татуировчикът на Аушвиц“ разбрах, че има отделна книга само за Силка и нямах търпение да я прочета и за щастие, тя е вече тук и я „погълнах“ наведнъж.

Има много негативни отзиви за романа „Татуировчикът на Аушвиц“, както и за „Пътят на Силка“… Много читатели са на мнението, че и двете книги са със сладкникави сюжети и не представят жестокостта на Аушвиц в пълната ѝ форма. Но какво сладникаво има в изнасилването на едно шеснадесет годишно момиче? Какво сладникаво има в това, че е била съдена заради жестокостите, на които са я подлагали?

„Чудеше се дали може да изпитва към мъжете друго освен страх и съжаление.“

Силка попада в Аушвиц заедно със сестра си още на шеснадесет години и за жалост, красотата ѝ веднага привлича есовците, които я насилват сексуално цели три години и Силка трябва да избира всеки ден дали да се остави на насилието и жестокостите или да замине със следващия влак към газовите камери…

След като Аушвиц е освободен от руснаците, Силка отново се превръща в жертва, точно, когато си мисли, че има надежда за свобода след ада, през който е минала. Тя е обвинена за интимните си отношения с нацистите и я осъждат по бързата процедура на петнадесет години затвор в един от най-тежките работнически лагери в Сибир. И така Силка тръгва с друг влак, към различен ад….

„Да си загубил всичко. Да трябва да понасяш каквото бе понесла тя, и да те накажат за това. Изведнъж иглата в ръката ѝ натежа като камък. Как да продължи сега? Как да работи за новия враг? Да живее и да гледа как жените около нея се пребиват от работа, гладуват, стопяват се, умират. Тя обаче щеше да оцелее.“

Обстановката в Воркутлаг е много различна от тази в Аушвиц и в същото време до болка позната на Силка. Затворниците живеят в малко по-добри условия – имат легла, печки и малко по-големи дажби, но пък работата им в мините е тежка и жестока.

Съдбата среща Силка със същата участ като тази в Аушвиц. Още със самото влизане в лагера, мъжете моментално забелязват Силка и дори един от тях си я запазва и Силка отново става собственост на поредния мъж, който се интересува само от тялото ѝ, като че ли е парче месо…

„Силка се надяваше по-късно да обясни на Юзи, че могат да имат само тялото ѝ, че не могат да притежават ума, сърцето и душата ѝ. „

Единствената утеха, която крепи Силка са нейните съкилийнички, които ѝ стават като семейство. Заедно те се научават да споделят не само материалните неща, но и чувствата си, спомените, скърбите, както и щастливите моменти. Най-голямото щастие за Силка е работата ѝ в болницата. Там една от доктроките я взима под крилото си и така Силка започва да намира смисъл в живота. Сутрин се събужда с цел и търпи ужасиите, които ѝ причиняват мъжете само защото има за какво да се бори. Твърдо е решена да помгне на възможно най-много хора, докато е в лагера, защото миналото ѝ в Аушвиц я яде отвътре.

За мен Силка е един от най-силните литературни персонажи, които са основани на реални личности. Силка оцелява след три години в Аушвиц, а след това още десет години в Сибир, където е съдена за това, че е искала да живее и е правела онова, което се е налагало. Книгата ми въздейства много силно и определено ми хареса повече от „Татуировчикът на Аушвиц“, защото разказва историята на едно малко момиче, което се превръща в силна и борбена жена, която пък намира надеждата, дори когато другите не я виждат.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Create your website at WordPress.com
Get started